вторник, 23 декември 2014 г.

Античността в "Кентърбърийски разкази"



Кентърбърийски разкази са писани в последната четвърт на XIV в.
Чосър е превеждал „Роман за розата“, където се споменават имена от античната митология, история и литература; също на градове, географски области и културни реалии.
Той изглежда силно повлиян от Овидий (с. 122-123 от превода)


Митология:

олимпийски богове:
Марс, Юнона, Венера, Меркурий, Диана, Вулкан, Юпитер, Феб (Аполон), Палада, Нептун, Плутон

по-низши или неолимпийски божества; музи, нереиди, нимфи и др.; римски божества:
Фортуна, Дафна, Купидон, Сатурн, Пиериди (музи), Прозерпина, Хименей, Янус, Бакх, Кирка

гиганти, обожествени природни явления, чудовища, забележителни животни:
минотавърът от Крит, Пеней (река), кучето Цербер; немейският лъв, кентаври, харпии, Антей, Хиполита, Бусирис, кентавърът Нес (свързани с подвизите на Херакъл), стоокият Аргус, Питон (убит от Аполон), Пегас

ранни (преди аргонавтите) герои:
Пазифая от Крит; Тезей, Пиритой, Демофонт (син на Тезей) и Филида;
Кадъм, Амфион, Креон от Тива; Капаней и Амфиарай (и жена му Ерифила) от Аргос - участници в похода срещу Тива;
Херакъл, Деянира, Алкестида; Адонис, Ариадна, Егей

от времето на аргонавтите:
Медея, Хипсипила, Аталанта, Мелеагър, Орфей

от Троянската война и завръщанията на героите, участвали в нея:
Приам, Телеф (син на Херакъл), Клитемнестра
Ахил (и Бризеида), Хектор, Андромаха
Елена, Хермиона
Лаодамия (и Протезилай)
Пир (Неоптолем), Синон
Еней и Дидона, Турн

от неопределено време, несвързани с определено събитие, легендарни и литературни герои:
Тисба (любимата на Пирам), Актеон, Ликург (тракийски цар), Леандър (любимият на Херо), Пигмалион (от Кипър), цар Мидас, Хермес Трисмегист


историческо време (гърците и „около“ тях):

ранни поети и Херодотов разказ
Омир
Семирамида; Крез, Кир (завладява Вавилон), Камбиз; Артемизия

класика (главно философи, учени, художници)
Хипократ, Сократ (и Ксантипа), Алкивиад, Платон и Аристотел,
Апелес, Зевксис

елинизъм (философи и учени, македонска империя, диадохи)
Евклид, Епикур, Хризип;
Александър Македонски, Филип II, Дарий III Кодоман;
Антиох IV Епифан, Родогуна (партска принцеса, съпруга на Деметрий II)

историческо време (римляни и „около“ тях):

царска епоха:
Лукреция, Тарквиний

република (и неримляни, но участващи в историята на Рим):
Апий Клавдий, Виргиний и дъщеря му (според Ливий)
Ханибал, Хаздрубал Боетарх;
Салустий, Катул, Корнелий Гал

граждански войни:
Цицерон, Юлий Цезар, Помпей, Брут и Касий, Антоний

Августово време:
Вергилий, Овидий („Метаморфози“, „Любовно изкуство“);
Тит Ливий, Валерий Максим

след Август, I в.
императорите Клавдий и Нерон;
Лукан, Сенека, Стаций („Тебаида“), Светоний

II-IV в.
Птолемей „Алмагест“, Ювенал;
императорите Клавдий II, Галиен, Аврелиан
Зенобия от Палмира

след IV в.
Макробий („Сънят на Сципион“),  Боеций


география и култура на античния свят:

Троя (Илион), Спарта, Коринт, Китерон, Парнас, „гръцкото море“, „хекзаметър“ „древни трагедии“, Тесалия (битка между Цезар и Помпей)

„около“ античния свят:

скити, Инд, Тракия („край мразовит“), Египет, Сирия, Картаген

*

Джефри Чосър. „Кентърбърийски разкази“. Превод Александър Шурбанов. „НК“, 1980

понеделник, 22 декември 2014 г.

Античността в "Роман за розата"



            „Роман за розата“ е писан през ХIII в. от двама автори. Първият – Гийом дьо Лорис пише около 1230, а Жан дьо Мьон го продължава около 40 години след смъртта му (ст. 10925-10930). Продължението, написано от него, е повече от четири пъти по-дълго от текста на Лорис.
Лорис не е показал почти никакъв интерес към античността – и да е имал, това не личи от написаното. Мьон обаче споменава множество имена. Може да ги разделим според епохи (както би трябвало да стоят в античното съзнание); според това, дали са богове, герои или исторически деятели и писатели; дали са гръкоезични, латиноезични или други.

*

Митология:

Боговете, за които гръцките автори са разказали множество митове, по-често са споменати с латинските им имена. Ето олимпийските:
Юпитер и Юнона; Вулкан, Венера, Марс; Феб (Аполон), Деметра (или Церера); Меркурий (Хермес)

освен тях са споменати по-низши или просто неолимпийски божества:
Бакх, Кибела, Пан

титани от предното поколение, чудовища:
мойрите (Клото, Лахезиз, Атропос); адската река Ахеронт, кучето Цербер, фуриите (Алекто, Тисифона, Мегера); великанът Титий, хвърлен в Тартар за някакво провинение; стоокият гигант Аргус.

Имена на някои ранни (преди аргонавтите) герои:
Девкалион и Пира, единствени оцелелели от потопа; някои осъдени на мъчения след смъртта - Иксион (цар на лапитите, баща на Пиритой), Тантал (фригиец, баща на Пелопс и Ниоба); Сизиф (син на цар Еол, дядо на Белерофонт)
Херакъл и Деянира; приятелите Тезей и Пиритой; Демофонт (син на Тезей) и Филида;
елевзинецът Триптолем; Фороней (от Аргос, син на Инах, баща на Ниоба); Амфион (от Тива, брат на Зет, съпруг на Ниоба); Дедал (син на Метион, правнук на Ерехтей); Адонис (баща на Еней от Афродита)
Кинирас (асирийски цар, внук на Пигмалион – брата на Дидона, баща на Адонис); финикиецът Кадъм, основател на Тива.

от времето на аргонавтите:
Язон и Медея

от Троянската война и завръщанията на героите, участвали в нея; чудавища и божества, с които те се срещат:
Парис и Енона; Елена; Хекуба и Приам
Пенелопа. Еней и Дидона; Палинур (кормчия на Еней)
Кирка; Харибда

...


Историческо време (гърци):

ранни поети; време на мъдреците; Херодотов разказ:
Омир
Питагор (заради „Златните стихове“), Дарий (и майка му); Крез, качен от Кир на кладата

класика и елинизъм (споменават се главно философи и художници)
Емпедокъл, Сократ, Платон („Тимей“), Аристотел, Теофраст „Златна книга“, Евклид
Мирон, Поликлет, Зевксис, Парасий, Апелес
Александър Македонски


Историческо време (Рим):

царска епоха:
Лукреция

република (главно поети, историци и оратори):
Виргиния и баща й
Корнелий Гал, Катул
Салустий
Цицерон („Реторика“, „Сънят на Сципион“)

Августово време:
Вергилий, Хораций, Овидий, Тибул
Ливий

след Август, I в.:
Лукан, Сенека, Нерон

II-IV в.:
Ювенал, Клавдий Птолемей („Алмагест“)
Клавдиан

след IV в.
император Юстиниан

*

Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мьон. „Роман за розата“. Превод Паисий Христов. „НК“, 1997

четвъртък, 11 декември 2014 г.

Паисий Хилендарски



из "История":

-          любомудрый читателю...

-          видит се опадение въсточнаго царства гръческаго и блъгарскаго... но... кто иследит советех его аще ли пакы въставит и соберет расточеная и исцелит съкрушеная...

-          история... о царей и о святых болгарских... на ползу роду болгарскому
-          кои ревнуете и усердствуете по своего рода и по свое отечество; кои любите знати за свой род и язик
-          от всего славенскаго народа най-славни били болгари и прво се они царове нарекли... патриарха имели; прво се они крестили... и зато имеют болгари от много историй свидетелсво...

-          но са повече от них прости ораче и копаче, и овчаре, и прости занаятлии...
-          от Адама до Давида и праведнаго Иоакима и Иосифа обручника... не беше от них никой трговец или прехитр или грделив... но они праведни праотци сви са били землоделатели и овчаре... и били прости на земли, и незлобиви... и сам Христос у дом проста и нищетнаго Иосифа слезе и поживе...
.  
-          некой Маврубир латинин преписал от гръчка история за блъгарски царове, но весма кратко...

-          въсточна земла.. до спроти Цариград; на Африка, то е южна земла... Европа, то е западна и полунощна... на нея стоит Цариград, Москов, Беч, Рим, Брандибур и вес славенски народ...
-          и Ерусалим тая земла испрво обещал Бог Аврааму; и дал ю послежде iевреом. Iевреи от Симов род. Евер не послушал Неврота, не iшел негов дом и синове да помагают Невроту на они стлп; боял се Бога Евер... от негов род Авраам бил; по негово име Евер евреи се нарекли...
-          Афетово племе на петнадасет язици; они сви язици преишли море Чрное и Белое и населили се на землю сию Европу. Имеял Афет единаго сина, звали го Мосхос; на негово племе и род пал и разделил се наш славенски язик и звал се Мосхосов род и язик. Тоя род и язик пошли на полунощна северна страна, де сега московска земла...
-          И обратили их римлани под власт и веру папину. Тия словяне един род и язик с болгари; когда се населили по она земла край немци и брандибури по некое време въстали от них много народ и поишли паки в землю московскую, но москали и руси не пускали их в землю нихну и било бран велика.
-          Ту удолели славяни на брани и влезли паки в ону землю и населили се покрай великие реки Волги коя течет... през московска држава и входит в Окиан море; поради тая река Волга нарекли се болгари...

-          пратили царю Уаленту; просили да их пустит през Дунав да се населят покраи Дунав в Тракию; тая земла възлюбили болгари...
-          проклинали грци царя Уалента защо пустил болгари през Дунав в римскую државу, но то била вола Божия да се населит той славеноболгарски народ в тая земла и вздвгл Бог болгаром црство противо грци и смиравал их...

-          Батоя крал силни...  взел земла от нишкая епархия, скопска и сва охридска земла... святы крал Тривелия бил узел сва маджарска земла... цар Крун и Михаил узели от грци епархия софийска, филибелийска, самоковска, щипска, струмичка, едрене... последи Иоан Калиман, син Асенана царя стараго, взел от грци епархии трамска, сереска, мелничка, солунска... .. и до днес болгари седат и живеют на тая земла.

-          от како изишли болгари от Волга и пришли покраи Дунав, преишло 300 лете; имеяли много вожди и кнезове в тая лета, но такмо пет именуют се, кои се нарицали кралеве до крала Батоя - имеяли престол въ Видин и въ Свищов покрай Дунав... В лето 678 въстал в Болгария паки силни и благополучни крал Батоя, поишел с велика сила на Цариград въ време Шестаго събора и сътворил цара Костантина себе даника...
-          после же того мира умре Батоя крал блъгарски сътворив себе незабитна памет, учини себе даниками кесари римски и гречески

-          той крал (Тривелiя) пръвоуставил закон граждански и суд прав народу болгарскому
-          сей крал пръво въсприел веру християнскую... 

-          Кардам бил благополучен и непреодолен; много погубил патрикии и генерали и войска.

-          по нем настал Крун – изреден, веледушен, благополучен... поставил мир с царем западнiм и обратил ся на царя грческаго и разорил всех предели земли гръческие.

-          В то лето 808 узел от грци град София

*

(...)

сряда, 10 декември 2014 г.

Приключения Телемаха, сына Одиссееваго



              Сочинение Фенелона французкаго списателя. Преведе се от францускiй на славяноболгарский язык одъ П.Г. Пиперова и ныне перво напечатася иждивением преводителя.

              *

Калипсо не можеше да се утеши заради Одиссеевое отшествие. Она на свое тужение познаваше себе си злощастну заради свое безсмертие, нейная пещера веке не звучеше от гласа ея, нимфи кои слугуваха ней, не смееха да й проговорат, она се разхождаше често по едну разцавтелу зеленину, где владееше една непрестанна пролет в острове ея; но тия прекрасни места далек от да умалят нейныя тужины не чинеха друго, само й докаруваха жалостное наумение заради Одиссея, кого она беше видела толку пути при себе си...

...Телемах сос воздыханием му отговори: подобре да ме погубат бози, неже да вида немужество и роскошство да обладаят сердце мое! Не, не, Одиссеев син не ще се победи никога от неприятелныя прелести по един живот сластолюбив и немужествен. Но кое небесно благодеяние ни направи да намерим, по нашее кораблетрошение, тую Богиню, или тую смертну, коя натовари нас съ толку благодеяния?
Бойсе, отговори Ментор, да не те натовари сос злини: бойсе от нейныя сладки прелести помного от оныя скалы, кои ти строшиха корабл: кораблетрошение и смерт са помалку зли от сладости, кои повреждават добродетел. Пазисе добре да не веруваш сичко, що ти прикаже она: младост е леснопрелесна, она се обрича сичко да направи от самосебеси; ако и да е слаба, чинисе ней сичко возможно... сохраняй себеси да не слушаш сладкия и ласкателны Калипсiины речи, кои се поползают като змiи под цветя, пазисе от тую скрыту отраву, не верувай себе си; и слушай секога мои советы.
После они се вратиха при Калипсо, где она ги чекаше...

... история моего нещастия, рече он, много е долга: не, не, отговори Калипсо; аз желая да ю чуя, сотвори добро да ми ю поведаш. Она го сили много време, напоследок он не можа да й противостои и поче тако:
Аз пойдох от Iтакiи да отида да попытам другия цари, кои се беха вратили из Троадское обсаждение заради некоя вест от отца моего. Обручницы на майка ми Пенелопа почудиха се заради мое отшествие, понеже се нудех да го скрыя от них, като познах нихное лукавство...


              *

             (Виена, 1845)

понеделник, 8 декември 2014 г.

Антоний Велики




Увещания о нравах человеческих и благом житии



-               Не сут словеснии изучившийся наукам и книгам древних мудрецов, но словесную имущии душу и могущии разсуждати что ест добро и что ест зло, и лукавых и душевредных убегающии...
-               Словесный человек единому тщится – повиноватися и угождати Богу... Безместно бо врачам благодарити, Богу же о мнимах нам скорбех не благодарити и не разумети яко вся достодолжно и в ползу нам по промыслу его бывают... Сего не мыслят безумнии душею; не помышляют бо, яко вся добре и достодолжно бывают в ползу нашу, да возсияют добродетели и увенчаемся от Бога.   (1-3)

-               ...Ведая, яко добродетелное и богоугодное житие лучше ест богатства: сему твердо поучаяся и сие в памяти содержя, не возстенеши, не возрыдаеши, не укориши никогоже, но о всем будеши благодарити Богу, видя хуждших себя и в слове, и богатстве утверждающихся.
-               Словесный человек самаго себя разсматривая, изкушает подобающая и полезная себе: и что собствено ест душе и полезно, и что чуждо ея. И тако убегает повреждающих душу, яко чуждых и отлучающих его от безсмертия.
-               От самопроизволныя же похоти нашея смерт усиливается и пребываем во тме жития греховнаго: прелщаеми, не познающе самих себе.
-               Общий бо ум ест мирский и превратный, помышления подающий благая и злая, пременяющийся естеством... Боголюбивый же ум мстител ест злобы, самопроизволно бывающия в людех от лености (4-7)

-               Ненаказании и невежды смешным делом почитают науки и не желают оным внимати; понеже обличается их ненаказаност. И желают всем подобными себе быти... тщатся да будут все хуждшии их, невинност себе от множества зол снискати мняще. Погибает и смущается безсилная душа от злобы имущия в себе блуд, гордост, ненасытимост, гняв, продерзост, завист, лож, печал, укорение, неведение... забвение Бога. Сими и сим подобными мучится окаяная душа отлучающая себя от Бога.
-               Якоже художники, живописци и болванодели, от самых дел показуют они добродетелное и боголюбезное житие; и якоже сетии, сице всех лукавых сластей отвращаются (8-12)


-               Человек глаголется или словесный, или исправитися хотящий. Неисправленый бо не человеком нарицается: яко сие не человеческое ест дело, и бегати подобает таковых. Живущым бо со злобою не лет ест в числе безсмертных быти когдалибо... 
    Словесност нам поистине соприсутствуя, достойными нас творит да именуемся человеки... Да познает убо умный человек себе самаго безсмертным и да возненавидит всякую срамную похот, виною смерти бывающую людем (13-14).


...яко люди воистину словесны есмы душею, а не изображением тела...
Якоже кормчие к цели корабл управляют.. тако и добродетелному житию ревнующии прилежно да разсматривают, что подобает им творити и чего убегати...
Свободными да мнятся ти, не по состоянию свободные, но житием и нравами свободные... не... невоздержных: раби бо сут страстей вещественных.
Свобода же и благополучие души ест искреняя чистота и привременых презрение (15-18).

Знамение словесныя и добродетелныя души ест взор, поступка, глас, смех, обхождение и разговоры... боголюбивый бо ум сый вратар трезвый, заключает вход злым и срамным помышлениям.
Вся же тщанием и навыкновением постоянным исправляет человек имущий желание нестремящееся к злым сластем.
Словесным людем не подобает многим беседам внимати, но полезным, ими же управляет воля Божия (19-24).

Подобает... избыти от многомислия о себе и всякия тщетныя и ложныя славы...
Ни единыя же нест ползы учитися наукам, аще не будет благоугоднаго и Богоугоднаго жития души: вина же всех зол заблуждение, прелест и неведение Бога.
Ищущий бо Бога обретает Его, побеждая похот во всем, от молитвы не отступая: таковый бо бесов не боится
Темже учиненых нами грехов да не поставляем виною николиже рождение или другаго некоего, но самих себе...

Человек бо ведущий Бога, ест благий: аще же кто нест благ, сей ничтоже вест, ниже увестся когдалибо. Зане способ уразумети Бога, ест благост (25-29).

        *

        "Добротолюбие". Москва, 1793

        (превод Паисий Величковски)