понеделник, 14 декември 2009 г.

Рим и Палестина. Съдържание на лекции І-ІІ

І. Историята на Рим от ІІІ в. пр. Хр. до диктатурата на Сула (по Eutropii Breviarium ab urbe condita – кн. ІІ)
(лекция 1 - 24 януари)

Война на Рим с Тарент. Във войната се намесва епирският цар Пир (280 пр. Хр.).
Първа война срещу Картаген (264-241)
Втора война срещу Картаген (218-201). Картагенците са предвождани от Ханибал; в последната битка римляните са командвани от Сципион Африкански Стари
По същото време – първи конфликт с Македония. 213-212 са превзети Сиракуза и Тарент.
192-188 – война срещу сирийския цар Антиох ІІІ (Велики). Откъсват територии от държавата му, които се предават на Пергамското царство и Родос.
Войни с Македония – 200 (с Филип - мирен договор); 168 (с Персей - разделяне на части, римската войска се командва от Емилий Павел); 148 (псевдо-Филип – провинция). 142 – въстание (псевдо-Персей)
Трета война срещу Картаген (149-146). Разрушение на Картаген, във войската е Сципион Африкански Млади.
Пергамското царство се присъединява към Рим (133).
Войни срещу галите при Рона (126,105,101 – победи на Гай Марий)
Войни в Африка срещу Нумидия и Мавритания (цар Югурта, 111-105)
Италийско въстание срещу Рим, потушено от Сула (91-88)
Малоазийски войни срещу Митридат (89-85). Граждански войни (88-82 - Сула срещу Марий и след смъртта му (86) срещу неговия син)

Библиография:
Пиер Гримал. Римската цивилизация. прев. Слава Михайлова. "Български художник", 1998.
с. 40-52. Съвсем обща и кратка политическа история от войната с Тарент до оттеглянето на Сула
Димитър Попов. Древен Рим. "ЛИК", 2002.
с. 50-98. По-подробно изложение на събитията по същото време.
Михаил Ростовцев. История на Стария свят, т. ІІ. ред. Г. Казаков, И. Илиев. "Анубис", 1994.
с.40-126. От края на италийските войни до оттеглянето на Сула. Специално внимание към икономиката.
Теодор Момзен. Римска история. Превод Борис Минков, Ваня Пенева. "Прозорец".
с. 102-513. От войната с Пир до смъртта на Сула. Класически исторически труд от края на ХІХ в. Това е най-подробното изложение на тази част от римската история, което съществува на български език.


ІІ. Персийски царе от Кир Велики до Дарий ІІІ. Събития, засягащи евреите (главно по Йосиф Флавий)
(лекция 2 - 7 февруари)

Кир Велики (до 529 – завладява Мидия и Лидия, превзема Вавилон) Той разрешава завръщането на евреите в Палестина – завръщащите се са главно от колената Юда и Вениамин, също и левити. Започва възстановяването на Храма.
Камбиз (до 521 – завладява Египет, Киренайка, части от Либия). Строежът на храма е спрян.
Дарий І (до 485 – неуспешни походи срещу скитите (513) и гърците (490). Построява Персеполис, завладява територии до Индия). Под ръководството на Зоровавел и Иисус Йоседеков е довършено възстановяването на Храма (515).
Ксеркс І (до 465 – неуспешен поход срещу гърците (480). Естер е негова съпруга.
Артаксеркс І (до 423). Неемия се завръща, възстановява Йерусалимските стени.
Дарий ІІ (до 404 – Египет се отделя).
Артаксеркс ІІ (до 358 – в началото води война с брат си Кир, подкрепен от наемниците, командвани от Ксенофонт). Може би тогава (ако не по време на Артаксеркс І) се завръща Ездра, въвежда изучаване на Закона, съдопроизводство в съгласие със Закона, забрана на юдеите да се женят за чужденки.
Артаксеркс ІІІ (до 337 - завладява отново Египет)
Дарий ІІІ (до 330 - победен от Александър след битките при Граник, Ис и Гавгамела). Сатрапът му Санавалет подготвя построяване на храм на планината Гаризим.

Библиография:
За историята на Персия:
Хронологична енциклопедия на света, т. 2, "Елпис".
с. 285-310. Хронология на владетелите и войните до Дарий ІІІ.
Ив Портер. Иранците. Превод Калина Любомирова. "Рива", 2008.
с. 38-60. Съвсем кратко и лесно за четене изложение на историята на империята до завоюването й от Александър включително.
В. И. Авдиев. История на древния Изток. Превод Бора Друмева. "Наука и изкуство", 1974.
с. 354-384. Природа, икономика и държави в средна Азия и Иран до Дарий І вкл. Полемично, в духа на марксистката историография.

За събитията, засягащи евреите:
Дан Кон-Шербок. Еврейското наследство. Превод Павел Стефанов. "Шалом", 1999.
с. 53-58. Възможно най-кратко представяне на събитията от Вавилонския плен до смъртта на Александър.
Ф.Е. Питърс. Йерусалим. Превод Любомир Николов. "Рива", 2004.
с. 44-57. Същото, илюстрирано с цитати от Библията и Йосиф.

ІІІ. Завръщането от Вавилонския плен - от падането на Вавилон до преследването по времето на Естер (по Йосиф Флавий, “Юдейски древности”, ХІ, 1-6)
(7 февруари)

Кир Велики разпорежда възстановяването на Храма (осведомен е за пророчеството в Исайя, 44:28... ) (1).
Хутеите от Самария, наследници на езичниците, преселени там след асирийското нашествие, протестират срещу строежа на Храма пред Камбиз (2).
Участието на Зоровавел в диспута при Дарий ( 1 Ездра... в Септуагинта). Завръщане на юдеите начело със Зоровавел и Иисус (3).
Възстановяване на олтара и принасяне на жертви според Закона. В строежа на Храма не се допускат самаряни. Наместникът на Сирия и Финикия проверява строежа, Зоровавел разказва пред него историята на юдеите от Навуходоносор до Кир. Споменава за разрешението на Кир юдеите да се завърнат и да възстановят богослужението си. Пророците Агей и Захария подкрепят възстановяването на Храма. Управлението, което юдеите възприемат, не е царско, както преди плена, а аристократично-олигархично - и остава такова до Хазмонеите (4).
Ездра (приближен на “Ксеркс”) разговаря с царя и моли за разрешение да преподава Закона и да устрои съдилища за юдеите в Палестина. Потегля за Йерусалим, следват го евреи от колената Юда и Вениамин. Поставя въпроса за браковете с чужденки, чете Закона пред народа. След него Неемия, виночерпец при “Ксеркс”, узнава за лошото състояние на Йерусалимската крепост и получава разрешение да се завърне и възстановява стените (5).
Опит за унищожение на юдеите по времето на “Артаксеркс”, чиято жена е Естер (съвпада с разказаното в книга “Естир”) (6).

ІV. Юдейската история от Артаксеркс ІІІ до Птолемей ІІ Филаделф - и преди превода на 70-те (“Юдейски древности”, ХІ, 7 – ХІІ, 2)
(7 февруари)

Раздор в семейството на първосвещеника довежда до убийството на Иисус (комуто Багоас, генерал на персийския цар е предложил първосвещенството). Извършителят е Йоан, първосвещеник и брат на Иисус (7).
Синът на Йоан – Ядус, става първосвещеник влиза в раздор с брат си Манасия. Манасия е зет на Санавалет, сатрап на Самария при Дарий ІІІ. Санавалет предлага да изгради втори Храм на Гаризим, където Манасия би бил първосвещеник (8).
След победите си над персийската армия, Александър навлиза в Сирия, превзема Сидон и Дамаск, обсажда Тир и Газа. Среща се с първосвещеника, дава гаранция за неприкосновеността на Храма (8).
Птолемей Лаг превзема Йерусалим и цяла Палестина и отвежда множество юдеи в робство в Египет. Диадохите си разпределят завоеванията на Александър така: Антигон – Азия, Селевк – Вавилония и народите в нея, Лизимах – Хелеспонт и околностите, Касандър – Македония, Птолемей – Египет. Птолемей показва предпочитания към юдеите в сравнение с други пленници, включва ги в армията си, на някои дава александрийско гражданство (ХІІ, 1).
Деметрий от Фалерон, директор на библиотеката при Птолемей ІІ, се стреми да събере всички по-важни книги. Съобщение за еврейския език и писмена система (2).

Рим и Палестина. Лекции ІІІ-VІ

V. Юдейската история от превода на 70-те до възстановяването на богослужението при Юда Макавей (“Юдейски древности”, ХІІ, 3 – ХІІ, 6)
(лекция 3 - 21 февруари)
Аристей, приближен на царя, предлага във връзка с превода да бъдат освободени от робство намиращите се в Египет юдеи. Това е изпълнено и е установена връзка с първосвещеника в Йерусалим. Той изпраща 72 преводачи, които са приети с най-големи почести в Александрия от Птолемей. Преводът е завършен за 72 дни и е одобрен от александрийските юдеи.
Селевк І Никатор, основател на Антиохия и владетел на по-голямата част от Александровата империя дава гражданство на юдеите по тези територии.
Антиох ІІІ Велики подкрепя поддръжката на Храма и издава укази в полза на Законовия ред (да не се внася месо от забранени животни в града и др.)
Разказана е историята за Йосиф, който получава от египетския цар правото да събира данъците в Сирия, Финикия и Палестина. Йосиф е племенник на първосвещеника Ония (Ония ІІ, син на Симон, син на Ядус, син на Йоан, син на Юда, син на Елиасив, син на Йоаким, син на Ездра – такъв е редът, доколкото може да се заключи от съобщенията на Йосиф). Следва разказ за раждането на сина му Хиркан, приключенията на Хиркан и смъртта му във времето на Антиох ІV Епифан.
Първосвещениците Язон (Иисус) и Менелай (Ония ІІІ), синове на Симон и братя на Ония ІІ, влизат в конфликт, раздухван от Антиох ІV. Менелай предлага на Антиох да му съдейства за въвеждане на елинско образование и начин на живот в Йерусалим. Антиох влиза два пъти в града (170 и 168) и започва гонение срещу юдеите, за да премахне богослужението и унищожи религията им. Почти веднага в Модин избухва въстание, оглавено от свещеника Мататия и синовете му (Йоан, Симон, Юда, Елеазар, Йонатан). Скоро след това Мататия умира и въстанието се оглавява от Юда (167 г.). Той печели няколко битки срещу царските войски, оглавявани от стратега на Самария Аполоний, а после и от близките до царя военачалници Горгий и Лизий. Три години след оскверняването на Храма Юда Макавей овладява по-голямата част от Йерусалим, сменя жертвеника и възстановява богослужението. Същевременно води битки и срещу съседните народи и спасява юдеите в различни градове от преследване. По същото време Антиох ІV, който е на поход в Персия, умира.

VІ. Юдейската история от смъртта на Антиох ІV до смъртта на Симон Хазмоней (“Юдейски древности”, ХІІ, 7 – ХІІІ, 7)
(лекция 4 - 7 март)
Антиох V (163-162 г., малолетен, ръководен от регента си Лизий) сключва мир с Юда, екзекутира Менелай и обявява за първосвещеник Алким (9).
Деметрий І (162-150), син на Селевк ІV, убива Антиох и Лизий и става сирийски цар. Започва война срещу Юда. След смъртта на Алким народът обявява Юда за първосвещеник. Юда загива в битка с Бакхид, военачалник на Деметрий (160 г.) (ХІІ, 11)
Лидерството на юдеите се поема от брата на Юда - Йонатан Хазмоней (160-142). Бакхид сключва мир с него. Тогава Александър Балас (150-145, син на Антиох ІV) след кратка война побеждава Деметрий І и става цар в Антиохия (ХІІІ, 2). Той се жени за Клеопатра, дъщеря на Птолемей VІ Филометор (180-145). Това е същият Птолемей, който разрешава на Ония ІV (син на Ония ІІ) да преустрои в хелиополския ном един изоставен храм на богинята Бубастис и да направи отнего юдейски храм, подобен на йерусалимския (3).
По това време претендент за царството става Деметрий ІІ (145-139 и 129-126), син на Деметрий І. Той се оженва за Клеопатра, доскоро съпруга на Александър и с помощта на баща й Птолемей побеждава и принуждава Александър да бяга в Арабия, където е убит. Скоро след това умира и Птолемей.
Йонатан се споразумява с Деметрий ІІ, който му преотстъпва контрола над Самария, Перея и Галилея. Потвърждава и първосвещенството му. Йонатан поддържа дипломатически контакт с Рим (4).
Някой си Диодот (по-известен като Трифон), представяйки се за регент на сина на Александър – Антиох VІ, използва недоволството на войската от Деметрий ІІ и го принуждава да напусне Антиохия. Деметрий попада във Вавилон, влиза в конфликт с царя на партите и бива пленен. Така цар става Антиох VІ (145-142).
Тук (гл. 5) се дават сведения за трите секти (фарисеи, есеи, садукеи).
Трифон залавя с измама Йонатан и го убива. Първосвещеник (142-134) става брат му Симон (6).
Трифон убива Антиох VІ и армията го обявява за “archon”. Клеопатра се свързва с Антиох VІІ (син на Деметрий І) и му предлага да встъпи в брак с нея и да прогони Трифон. Антиох (139-129) приема и обявява война на Трифон. Трифон е обсаден в Дора, бяга в Апамея и там загива.
Симон премахва македонски гарнизон в Йерусалим и изравнява със земята хълма (akra), където се е намирал. Поддържа контакта с Рим. Убит е с измама от зет си. Жена му и двама от синовете му са заловени, а само третият – Йоан Хиркан – успява да избяга (7).

VІІ. Историята на Рим от смъртта на Сула до управлението на Клавдий (по Eutropii Breviarium ab urbe condita – кн. VІ-VІІ)
(лекция 5 - 21 март)

1. до гражданската война между Цезар и Помпей

Война със Серторий (80-72 г.), марианец, опитващ се да обедини Испания против Рим. Изпратен е Цецилий Метел (син на Метел, победил Югурта), а от 75 г. и Помпей. Серторий е убит от свои приближени.
Прокураторът на Македония Скрибоний Курион (75-73) се сражава с дарданците, достига до Дунав. Публий Сервилий завладява Киликия, бие се срещу исаврите, обсажда някои ликийски градове, пръв от римляните прави път през планината Тавър (78 г.). Гай Касконий се сражава в Илирия и Далмация (гл. 4).
Никомед ІV, цар на Витиния, завещава царството си на римляните (74 г.).
Трета Митридатова война (74-64 г.). Митридат се бие срещу Лукул във Витиния (Кизик, Константинопол). Бяга, приет е от Тигран ІІ, цар на Армения (95-55 г.)
Въстанието на Спартак (73-71) е сравнено с войната срещу Ханибал. Спартак събира 60 000-на армия, загива в битка срещу Марк Крас в Апулия (гл. 7).
Във войната с арменците Луций Лициний Лукул превзема Тиграноцерта (69 г.) и Нисибис. Марк Лукул побеждава бесите при Хемус, достига Дунав. 69-67 г. са присъединени Крит и Либия, заедно с Киренайка (гл. 11).
Помпей унищожава пиратите (67 г.) и побеждава Митридат в Малка Армения, който скоро след това се самоубива (66 г.) на 72-годишна възраст. При град Артаксата Тигран се предава на Помпей. Остава цар на Армения, но са му отнети Сирия и Финикия. Помпей води успешни битки и утвърждава царе в Албания (дн. Азербайджан), Иберия (дн. Грузия), Колхида, Пафлагония, малка Армения.
Побеждава итуреите и арабите, превзема Йерусалим (63 г., гл. 14). Същата година, при консулството на Цицерон е разкрит заговорът на Катилина.
62 г. не е имало нито една по-тежка война (nullum per orbem terrarum grave bellum erat). На триумфа си Помпей показва като пленници синовете на Митридат и Тигран, и царят на юдеите Аристобул (гл. 16).
През 59 г., след консулството си, Юлий Цезар получава 10 легиона за усмиряване на Галия и Илирия. Завладява Галия между Алпите, Рона, Рейн и Океана. Навлиза в Британия, няколко пъти преминава Рейн и побеждава германците отвъд реката.
По това време Марк Крас загива във войната с партите; офицерът му Гай Касий поема командването и извежда останалата част от войската отсам Ефрат (гл. 18).

2. до смъртта на Клавдий

През 49 г. започва гражданската война. Цезар отказва да изпълни нареждането на сената да разпусне войската си и приближава Рим. Тогава консулите, както и мнозина сенатори и благородници напускат Рим и се прехвърлят в Гърция. С тях е Помпей.
Цезар печели битката с една помпеева армия в Испания. После преминава в Гърция и губи първата битка при Дирахий, но печели втората при Фарсал (9 авг. 48 г.). Помпей бяга в Александрия, където е убит. Цезар предава Египет на Клеопатра, после печели война с Фарнак (син на Митридат) в Понт и го принуждава да се самоубие. Връща се в Рим, после се прехвърля в Африка, където побеждава армия (46 г.), в която са мнозина прочути римляни (Катон Млади, Сципион от прочутата фамилия, Фауст - син на Сула), подкрепени от нумидийския цар Юба (гл. 23). През 45 г. води трудна война със синовете на Помпей в Испания. На следващата година е убит в сената от няколко противници, сред които Брут и Касий (15 март 44 г.).
След смъртта на Цезар Марк Антоний е обявен за враг на държавата – една войска начело с Хирций, Панса и Октавиан побеждава Антоний (кн. VІІ, 1). После обаче се договаря с него и през 43 г. е създаден вторият триумвират – Октавиан, Антоний, Лепид, които се договарят да унищожат противниците си.
Тогава Брут и Касий се прехвърлят на Изток и започват война срещу триумвирата, но загиват в битката при Филипи (23 окт. 42 г.). Триумвирите си поделят държавата – Испания, Галия и Италия са за Октавиан, Азия, Понт и Изтокът - за Антония, Африка - за Лепид.
39-36 г. Секст Помпей започва война от Сицилия. Губи морската битка на 3 септ. 36 и скоро след това е убит.
Антоний, който се е развел със сестрата на Октавиан, се жени за Клеопатра. Започва война срещу Октавиан и губи битката при Акциум (2 септ. 31 г.). Той и Клеопатра се самоубиват.
Октавиан, наречен Август, управлява още 44 години – до смъртта си, 19 авг. 14 г. сл. Хр. През неговото управление са прибавени като провинции Египет, Кантабрия (в северна Испания), Далмация, Панония, Аквитания, Илирик, Растия (дн. Австрия). Отвоюва Армения от партите и поставя цар – Тигран ІІІ. Единственото по-голямо поражение по това време е срещу германците през 9-та г. (там загива Квинтилий Вар заедно с трите си легиона). Приема посланици от Скития и Индия, на негово име някои царе наричат градове (Цезарея в Палестина от Ирод, Цезарея в Мавритания от Юба ІІ).
Наследява го синът на Ливия Тиберий (42 пр. Хр – 37 сл. Хр.). Той се жени за Юлия, дъщеря на Август и вдовица на Марк Агрипа. Осиновен е от Август през 4 пр. Хр. Евтропий казва, че смъртта му предизвикала “огромна радост у всички” (ingenti omnium gaudio mortuus est in Campania – гл. 11)
Наследен е от Гай Цезар Калигула, син на Германик Млади и Агрипина Старата. Германик е син на Друз (брат на Тиберий) и Антония (племенница на Август). Агрипина е дъщеря на Юлия (дъщерята на Август) и Марк Агрипа. Сам Калигула е осиновен от Тиберий. Убит през януари 41 г. от Касий Херея, който е действал в съгласие с други негови противници.
След него император става чичо му Клавдий (41-54 г.), който е брат на Германик, бащата на Калигула. Воюва в Британия (43-47). След смъртта си е обожествен (рost mortem consecratus est Divusque appellatus – гл. 13).
Наследява го Нерон (54-68 г.)

VIII. Юдейската история от смъртта на Симон Хазмоней до възцаряването на Ирод (“Юдейски древности”, ХІІІ, 8 – ХІV, 15)
(лекция 6 - 4 април)

1. до влизането на Помпей в Йерусалим

Синът на Симон – Йоан Хиркан (134-104) – води войни последователно с трима сирийски царе – Антиох VІІ (до 129 г.), Антиох VІІІ Грип и неговия брат Антиох ІХ Кизикски (до 96-95). По същото време Деметрий ІІ за кратко (до 126) се връща на престола. Йоан е първият юдейски цар, който поддържа наемна войска. Поради недостиг на средства изнася скъпоценности от гроба на Давид (ХІІІ, 8). Покорява идумейците и ги задължава да се обрязват. Превзема Сихем, затваря храма в Самария и претендира за Яфа и Газара, разчитайки на контактите си с Рим (9). Запазва неутралитет спрямо войната на Птолемей VІІІ Латур и майка му Клеопатра ІІІ (до 107). Сред нейните военачалници били двама синове на Ония ІV. Йоан влиза в конфликт с фарисеите и самият той става садукей (10). Има петима сина, сред които по-известни са Антигон, Аристобул І и Александър Яней.
Аристобул І (104-103) присъединил итурейците и ги задължил да се обрязват. Той пръв след Вавилонския плен официално се обявява за цар на юдеите (11). Антигон е убит от охраната му, майка му умира в затвора, другите му братя също са затворени. След неговата смърт жена му Саломия-Александра освобождава братята му и обявява АлександърЯней за цар.
Александър (103-76) взима страната на Клеопатра във войната й с Птолемей и губи битка срещу него, в която загиват 30 000 юдеи (12-13). По негово време Сирия се разделя на две и е с две столици – Дамаск и Антиохия – заради династичните борби. Сам той, подобно на баща си, е в конфликт с фарисеите и води дълга гражданска война, при която избива и екзекутира повече от 50 000 сънародници. Покрай тези смутове губи земи отвъд Йордан (Моав, Галаад). Но след това придобива градове в Идумея, Самария и Финикия (13-15) Има двама синове - Аристобул ІІ и Хиркан.
След смъртта на Александър Яней управлението се поема от жена му Александра (76-67), която е зависима от фарисеите. През 70 г. тя обявява Хиркан за първосвещеник. Аристобул, който не одобрява намесата на фарисеите в държавните дела, напуска Йерусалим заедно с множество съмишленици. По нейно време царството е застрашено от арменския цар Тигран ІІ, който напада с голяма армия Сирия и обсажда Птолемаида. Когато Александра умира, Аристобул владее повече от 20 града (16 - ХІV,1).
Аристобул (66-40) претендира за трона и печели битката срещу една йерусалимска войска при Йерихон. Той е обявен за цар, но запазва живота и първосвещенството на брат си.
Тогава в управлението се намесва Антипатър І (Той е баща на бъдещия цар Ирод. Неговият баща, също на име Антипатър, е бил идумеец и управител на Идумея при Александър Яней. Сведения за техния род и за царуването на Ирод се съдържали в “Историята” на Николай от Дамаск). Антипатър убеждава Хиркан да потърси покровителството на арабския цар Арет, който управлява в Петра. По този повод Арет повежда война срещу Аристобул и обсажда Йерусалим (1-2).

2. до възцаряването на Ирод

В спора между Аристобул и Хиркан арбитър става Гней Помпей. През 63 г. той превзема Йерусалим с помощта на привържениците на Хиркан. Йосиф отбелязва (4), че богослужението в Храма не прекъсвало нито за ден и жертвите се принасяли дори тогава, когато сраженията се водели на самата територия на Храма. След края на сраженията Помпей утвърждава Хиркан за първосвещеник на юдеите, арестува Аристобул и го отвежда в Рим заедно със синовете му Александър и Антигон. От Юдея са откъснати много градове, които дотогава се намирали под властта на йерусалимския цар (4). Александър, както и самият Аристобул, са убити в Рим в началото на гражданската война между Цезар и Помпей (49-48 г. - 7).
Антипатър остава най-влиятелното лице в Йерусалим. Освен Ирод, той има още трима синове (Фасаил, Йосиф, Ферор) и една дъщеря (Саломия). След римския поход срещу партите през 53 г., в който загива Марк Крас, Антипатър установява контакт с Касий, който е поел командването на оцелялата римска войска (7). След поражението и убийството на Помпей през 48 г., Антипатър се среща с Цезар, оказва му помощ по време на египетската и източната кампания и издейства утвърждаване на първосвещенството на Хиркан и римско гражданство за себе си (8). Тогава поставя Фасаил за управител на Йерусалим, а Ирод – на Галилея (9).
(В гл. 10 е цитиран указ, подписан от Цезар, според който Хиркан и потомците му се признават за юдейски “етнарси”, като им се предоставя първосвещенство, административна и съдебна власт над юдеите).
След убийството на Цезар (44 г.) Антипатър плаща на Касий голяма сума за издръжка на войската на републиканците. Скоро след това той умира, може би отровен от свой приближен на име Малих. Веднага след смъртта му Ирод установява контрол над Йерусалим и нарежда да бъде убит Малих (11). Сгодява за Мариамна – внучка на Аристобул ІІ по бащина и на Хиркан по майчина линия. По същото време Ирод вече бил женен за Дорида, от която се родил Антипатър ІІ (12).
След победата на триумвирите над републиканците при Филипи (42 г.), Марк Антоний, като управител на Изтока, определя Ирод и братята му за тетрарси в Палестина и разпорежда екзекуцията на някои техни противници. Скоро след това Антигон (40-37), син на Аристобул ІІ, повежда с помощта на партите война срещу синовете на Антипатър. Тогава са пленени Хиркан и Фасаил. Ирод бяга от Йерусалим, не получава очакваната помощ от арабския цар Малх и оставя семейството си в Масада. След превземането на Йерусалим Антигон отрязва ушите на Хиркан, а Фасаил се самоубива в затвора (12-13). Ирод минава през Идумея и е приет от Клеопатра в Александрия. След като я осведомява за случилото се, той отплава за Родос и достига Рим. Там се среща с Октавиан и Антоний, които го утвърждават за цар на Юдея (14).
След това пристига в Птолемаида, овладява Галилея и с подкрепата на 2 римски легиона обсажда Йерусалим. Докато се води войната, не прекъсва връзката си с Антоний, дори отива лично при него в Самосата, където Антоний води военни действия. По това време близо до Йерихон загива брат му Йосиф. По време на обсадата на Йерусалим Ирод се оженва за Мариамна в Самария (15). През 37 г. превзема града. По негова молба и със съгласието на Антоний Антигон е екзекутиран. Това е и краят на цялата династия на Хазмонеите (16).

неделя, 13 септември 2009 г.

Рим и Палестина през І в. сл. Хр. Изпитен тест

1. От колко книги се състои съчинението на Йосиф Флавий "Юдейски древности"?

2. По кое време се водят гражданските войни в Рим между Корнелий Сула и Гай Марий?

3. Кога управлява персийският цар Дарий І?

4. Как наследниците на Александър Македонски разделят империята му? Къде Йосиф Флавий съобщава за това?

5. Посочете 5 града извън Палестина, където е имало по-големи еврейски общности? Къде е засвидетелствано това?

6. По време на кой египетски цар еврейското Писание се превежда на гръцки?

7. По кое време са издигнати юдейските храмове извън Йерусалим, за които споменава Йосиф Флавий?

8. Напишете имената на 7 града (и/или крепости) в Самария и Юдея, които не се намират на крайбрежието

9. Кога избухва въстанието на юдеите срещу Антиох ІV Епифан?

10. Посочете 5 източни независими царства (ІІІ в. пр. Хр - І в. пр. Хр.), споменати от Йосиф Флавий и Евтропий

11. Кога Юдея е управлявана от Йоан Хиркан І?

12. Кога започва гражданската война в Рим между Цезар и Помпей?

13. Напишете имената на 5 неюдейски, неримски и немакедонски царе, споменати от Йосиф Флавий и Евтропий

14. Как се казва последният член от династията на Хазмонеите, който управлява в Йерусалим? Кога става това?

15. Съчиненията на кой историк Йосиф Флавий използва като източник за живота и управлението на Ирод І?

16. Напишете имената на братята и сестрите на Ирод І

17. От кого Ирод І е провъзгласен за цар на Юдея?

18. Как се казват двамата синове на Ирод І от Мариамна?

19. Къде в текста на "Юдейски древности" се намира Testimonium Flavianum за Иисус Христос и съобщението за смъртта на Йоан Кръстител?

20. Кога Юдея става римска провинция като част от Сирия?

21. Имената на кои римски прокуратори на Юдея се споменават както от Йосиф Флавий, така и в Новия Завет?

22. Имената на кои синове на Ирод І се споменават както от Йосиф Флавий, така и в Новия Завет?

23. Посочете имената на 7 юдейски първосвещеници (ІV в.пр.Хр-І в. сл.Хр), споменати от Йосиф Флавий

24. В съчиненията на кои езически (гръко- и латиноезични) автори се дават сведения за историята на Юдея и на еврейския народ?

***

Примерен тест
1. Кога се водят трите войни на Рим срещу Картаген?

2. От колко части (книги) се състои изложението на Евтропий Breviarium ab urbe condita? Кога е написано?

3. Посочете имената на трима персийски царе от V в. пр. Хр. и времето на управлението им

4. Къде и кога са създавани юдейски храмове извън Йерусалим?

5. Как наследниците на Александър Македонски разпределят империята му? В коя част на “Юдейски древности” се споменава това?

6. Как се казват синовете на свещеника Мататия?

7. Напишете имената на петима сирийски царе от ІІ пр. Хр.

8. Избройте названията на пет източни независими царства (ІІІ в. пр. Хр. – І в. сл. Хр.) преди присъединяването им към Рим

9. Кога управлява Александър Яней?

10. Кога Гней Помпей влиза в Йерусалим? Кои са юдейските лидери, които спорят за властта тогава?

11. С кои влиятелни римски политици и военни е контактувал Антипатър (бащата на Ирод Велики)?

12. Как се казват братята на Ирод Велики?

13. Напишете названията на 5 области в Палестина и приблизителното им местоположение

14. Напишете имената на пет града (и крепости) отвъд река Йордан

15. Как се казват съпругите на Александър и Аристобул (синове на Ирод Велики)?

16. Напишете имената на трима прокуратори на Юдея (освен Понтий Пилат)

17. На кои римски императори е бил приближен Ирод Агрипа І?

18. В коя част (книга) от “Юдейски древности” Йосиф споменава за Йоан Кръстител?

19. Кой управлява Юдея след смъртта на Ирод Велики и колко дълго?

20. Напишете имената на 4 от жените на Ирод Велики

21. Къде в съчиненията на Корнелий Тацит се говори за Юдея?

22. Къде в античната историография се споменава за пленничеството на Йосиф Флавий при римляните?

23. Кои антични историци правят географско описание на Юдея? Кога живеят те?

24. Избройте 7 крайбрежни палестински и сиро-финикийски града между Газа и Бейрут

четвъртък, 4 юни 2009 г.

Рим и Палестина. Лекции VІІ-IХ

IX. Юдейската история от възцаряването на Ирод до екзекуцията на синовете му Александър и Аристобул (“Юдейски древности”, ХV,2 – ХVІI,1)
(лекция 7 - 25 април)

1. до обновяването на Храма

Поради подозрения или ревност Ирод организира убийствата на младия Аристобул ІІІ (брат на Мариамна, обявен за първосвещеник по настояване на майка му - тъщата на Ирод и дъщеря на Хиркан Александра) и на Йосиф (съпруг на сестрата на Ирод - Саломия). Йосиф трябвало да се грижи за Мариамна, докато Ирод бил на среща с Антоний. Когато се завърнал обаче, Ирод го обвинил в опит да съблазни Мариамна (ХV, 2-3). Ирод води няколко сражения с арабите (5).
Скоро след това е екзекутиран и дългогодишният първосвещеник Хиркан, благодарение на който синовете на Антипатър І достигат до властта. Преди победата на Ирод над Антигон Хиркан е бил пленник при партите във Вавилон. Ирод го поканва в Йерусалим, но въпреки това провъзгласява за първосвещеник някой си Анания (по-късно сменен с Аристобул ІІІ). По внушение на Александра Хиркан се свързва с арабския цар Малх. Ирод залавя кореспонденцията му, обвинява го в предателство и го осъжда на смърт.
След битката при Акциум Ирод заминава за Родос, за да се срещне с Октавиан. По време на отсъствието му царството се управлява от Ферор. Въпреки безпокойствата му, срещата протича благополучно и той е утвърден за цар на Юдея (6).
Когато се завръща той се усъмнява във верността на жена си Мариамна, обвинява я в заговор срещу него и я осъжда на смърт. Заедно с нея е екзекутирана и майка й Александра. Йосиф смята, че Ирод е настройван срещу Мариамна от майка си и сестра си. Заедно с тях са убити и други от семейството, като втория съпруг на Саломия – Костобар. Според Йосиф при тези събития били унищожени всички оцелели дотогава сродници на Хиркан (7).
Йосиф съобщава за действията на Ирод за утвърждаване на властта си и приобщаване на юдеите към гръко-римския свят – игри (в чест на Август), строежи на езически храмове, театри и амфитеатри, строежи в градовете, преименуване на градове, строежи на крепости (Цезарея [или Кесария – дотогава наричана Стратонова кула], Самария (Севастия), Херодиум, кула Антония – 8-9).
Завежда в Рим синовете си от Мариамна - Александър и Аристобул. Представя ги на Август, който му разрешава да обяви един от двамата за свой наследник.
Установява връзка с Марк Агрипа. С решение на Август царството му е разширено с нови територии. Йосиф споменава за честите екзекуции и множеството шпиони, работещи за Ирод (10) .
Предприема обновяване и разширяване на Втория храм (довежда размерите му до 100х100х120 лакътя - 11).

2. до екзекуцията на Александър и Аристобул

Довежда от Рим Александър и Аристобул и ги оженва: по-възрастния Александър -за кападокийската принцеса Глафира, дъщеря на цар Архелай, а по-младия Аристобул – за Береника, дъщеря на Иродовата сестра Саломия (ХVІ,1). Заедно с Агрипа обсъждат положението на малоазийските юдеи. Ирод му засвидетелства по много начини предаността си, кани го в Йерусалим, Агрипа принася жертва в Храма (2). Между Ирод и синовете му се появява напрежение. Според Йосиф Саломия и Ферор интригантстват и ги клеветят пред Ирод. Той довежда в двореца най-големия си син – Антипатър ІІ, роден от първата му жена Дорида. Представя го на Агрипа и го изпраща в Рим, за да бъде представен на Август (3).
Страхът на Ирод от синовете на Мариамна нараства. Отвежда в Рим и ги обвинява за непокорност и заговорничество в присъствието на Август. Август успява временно да ги помири, като съветва Ирод да не определя приживе наследника си. При завръщането си Ирод посочва като свой вероятен наследник Антипатър (4).
Ирод продължава със строежите си – издига крепостите Фасаилида (на името на брат си) и Кипър (на името на майка си), построява град Антипатрида (на името на баща си). Изпраща пари и подаръци за големи области, градове и култови центрове (Родос, Антиохия, Елида-Олимпия - 5)
Интригите в семейството на Ирод се усилват. Най-активни са Саломия, Ферор и Антипатър. Ирод отново се разгневява на синовете си, хвърля Александър в затвор. В Йерусалим пристига Архелай, който успява да го успокои за кратко (6-8). Ирод затваря и двамата братя. По това време Август, виждайки неразбориите в Йерусалим, утвърждава Арет за цар на Арабия (а не Ирод, както мислел по-рано – 9-10).
По съвет на Август Ирод организира съд срещу синовете си в Бейрут и ги осъжда. Те са екзекутирани в Самария и погребани в Александреума (11).

Ирод имал 10 жени и следните синове и дъщери от тях: Дорида, майка на Антипатър ІІ; Мариамна, майка на Александър, Аристобул и две дъщери; Мариамна ІІ, дъщеря на първосвещеника Симон, майка на Ирод; самарянката, майка на Архелай и Ирод Антипа; йерусалимската гражданка Клеопатра, майка на Филип и Ирод Агрипа; Палада, майка на Фасаил; Федра и Елпида, които му родили дъщери Роксана и Саломия; дъщерята на брат му и дъщерята на сестра му, които не родили деца (ХVІІ,1).


X. Юдейската история от екзекуцията на Александър и Аристобул до началото на войната с Рим (“Юдейски древности” ХVІІ-ХХ)
(лекция 8 – 9 май)

1.до разделянето на царството между синовете на Ирод

Ирод възлага на вавилонския евреин Замарис управлението на североизточните области Трахонития и Батанея, с което той се справя добре.
Ирод се смущава от приятелството и честите срещи на Ферор, жена му, тъща му и балдъза му от една страна, с Антипатър и неговата майка, от друга. Фарисеите имали влияние върху тези жени, заради което отношенията на фарисеите с Ирод били напрегнати. Ирод екзекутира някои от тях (ХVІІ,2). Скоро след това Ферор умира, Антипатър заминава за Рим (3).
Ирод установява, че Антипатър е подготвял убийството му чрез отравяне. В заговора участвал приживе и Ферор, но след това се отказал. Провежда съд срещу Антипатър – обвинител е Николай от Дамаск. Присъства и Квинктилий Вар, командващ римския контингент (същият Вар загива няколко години по-късно в Германия заедно с три легиона). Мнозина свидетелстват срещу Антипатър, Ирод го затваря. По същото време избухват размирици заради поставянето на изображение на орел в Храма. Размириците са вдъхновявани от законоучителите Юда и Матий. Малко преди да умре, Ирод изгаря Матий жив. Събира множество влиятелни юдеи на хиподрума в Йерихон и поръчва на сестра си и съпруга й да ги изтребят след смъртта му (4-6).
Прави опит за самоубийство с нож – неуспешно. В бъркотията узнава, че Антипатър е убеждавал тъмничарите да го освободят. Затова нарежда да го убият, а самият той умира 5 дни по-късно. Веднага след това Саломия и мъжът й Алексас освобождават затворените на хиподрума (7).
В завещанието си Ирод е определил за свой наследник в Юдея сина си Архелай (Матей, 2:22). Ирод Антипа (Лука, 3:19, 23:7-12) е определен за тетрарх на Галилея и Перея; Голанитис, Трахонития, Батанея и Хабран са дадени на Филип (синът на йерусалимката Клеопатра – вж. Лука, 3:1). Саломия получава някои градове (Ямния, Азот, Фасаилида). Народът в Йерихон поздравява Архелай като цар, Ирод е погребан тържествено в Херодиума. Но някои, във връзка с убийството на Матия, протестират срещу утвърждаването на Иродовата династия. По това време е Пасха, започват вълнения и войската на царя, която вече е подчинена на Архелай, убива около 3 000 души.
Скоро след това той заминава за Рим с голяма свита (с Николай от Дамаск и брат му Птолемей, с майка си Клеопатра и леля си Саломия), надявайки се да бъде утвърден от Август за юдейски цар. Там отива и Ирод Антипа. Сирийският наместник Сабин, който заел царския дворец и опитал да установи контрол върху крепостите и парите на Ирод (въпреки несъгласието на Вар) изпраща писмо до Август, в което възразява срещу възцаряването на Архелай. Водят се спорове, Николай от Дамаск защитава Архелай (9).
В Юдея избухва въстание, Сабин се сражава срещу въстаниците. Юда, син на Езекия, въстава в Сепфорис. Някой си Симон, приближен на Ирод, се обявява за цар в Йерихон – после е обезглавен. И други въстават и се обявяват за царе. Тогава Вар, осведомен от Сабин, пристига от Сирия с два легиона и с помощта на арабския цар Арет потушава въстанията – превзема и изгаря Сепфорис, влиза в Йерусалим, разпъва на кръст около 2 000 души (10).
Някои юдеи от Палестина пристигат в Рим и искат автономия от бившето царство на Ирод и присъединяване към провинция Сирия (подкрепени са и от 8000 римски юдеи). Август взима решение да обяви Архелай за етнарх (а не за цар) на територията на Юдея, Идумея, Самария и градовете Цезарея и Яфа. По една четвърт получават Филип и Ирод Антипа (11).

2. до избухването на войната

По същото време се появява претендент, представящ се за сина на Ирод І – Александър -, който успява да измами някои юдеи в Крит, Мелос и Рим, и получава материална помощ от тях. Август разбира измамата и го изпраща в изгнание като роб-гребец, а подстрекателят му е екзекутиран (12).
Архелай, по примера на баща си, извършва произволни смени на първосвещеници. Оженва се за Глафира, вдовицата на Александър. През 6 г. сл. Хр. е свален от Август и изпратен в изгнание в Галия (Виена), а Юдея става римска провинция, присъединена към Сирия (13).
Първият прокуратор на Юдея се казва Копоний. Йосиф прави ново (вж. ХІІІ,6) представяне на трите школи (philosophiai) - фарисеи, садукеи, есеи. Движението на Юда Галилееца (Деяния, 5:37) се представя като четвърта школа. Влиянието им към времето на избухването на въстанието било голямо (ХVІІІ,1)
Управителят на Сирия – Квириний – сваля тогавашния първосвещеник Йоазар и назначава на негово място Анан (това е Анна – Деяния, 4:6). След него, по време на следващите трима прокуратори, първосвещенството било заемано от още трима души, а след тях – от Кайафа (Матей, 26:3). Пак в този период – от Копоний до Понтий Пилат (6 – 26 сл. Хр.) умира Саломия, сестра на Ирод І, и Октавиан Август (14 сл. Хр.) (2).
В гл. 3 се дават сведения за прокураторството на Пилат. Тук е свидетелството на Йосиф за Иисус Христос (Testimonium Flavianum):
Γίνεται δὲ κατὰ τοῦτον τὸν χρόνον Ἰησοῦς σοφὸς ἀνήρ, εἴγε ἄνδρα αὐτὸν λέγειν χρή: ἦν γὰρ παραδόξων ἔργων ποιητής, διδάσκαλος ἀνθρώπων τῶν ἡδονῇ τἀληθῆ δεχομένων, καὶ πολλοὺς μὲν Ἰουδαίους, πολλοὺς δὲ καὶ τοῦ Ἑλληνικοῦ ἐπηγάγετο: ὁ χριστὸς οὗτος ἦν. καὶ αὐτὸν ἐνδείξει τῶν πρώτων ἀνδρῶν παρ᾽ ἡμῖν σταυρῷ ἐπιτετιμηκότος Πιλάτου οὐκ ἐπαύσαντο οἱ τὸ πρῶτον ἀγαπήσαντες: ἐφάνη γὰρ αὐτοῖς τρίτην ἔχων ἡμέραν πάλιν ζῶν τῶν θείων προφητῶν ταῦτά τε καὶ ἄλλα μυρία περὶ αὐτοῦ θαυμάσια εἰρηκότων. εἰς ἔτι τε νῦν τῶν Χριστιανῶν ἀπὸ τοῦδε ὠνομασμένον οὐκ ἐπέλιπε τὸ φῦλον (ХVІІІ,3).
През 36 г. Пилат е изпратен за отчет в Рим по нареждане на сирийския прокуратор Вителий, с което завършва престоят му в Юдея. Скоро след това умира Филип и неговата тетрархия е присъединена към провинция Сирия (4).
Тогава избухва поредният конфликт между парти и римляни, в който посредник се оказва Ирод Антипа. Това е същият Ирод, който изоставя първата си жена, дъщеря на арабския цар Арет, за да се ожени за Иродиада. Затова избухва война между него и Арет, в която той търпи поражения. Някои смятали, че неблагополучията на Ирод са му изпратени като наказание за убийството на Йоан Кръстител (Матей, 14:3-10). Йосиф говори накратко за дейността на Йоан и съобщава, че Ирод го е затворил в Махерон.
Tisi de tôn Ioudaiôn edokei olôlenai ton Hêrôdou straton hupo tou theou kai mala dikaiôs tinumenou kata poinên Iôannou tou epikaloumenou baptistou. kteinei gar dê touton Hêrôdês agathon andra kai tois Ioudaiois keleuonta aretên epaskousin kai ta pros allêlous dikaiosunêi kai pros ton theon eusebeiai chrômenois baptismôi sunienai: houtô gar dê kai tên baptisin apodektên autôi phaneisthai mê epi tinôn hamartadôn paraitêsei chrômenôn, all' eph' hagneiai tou sômatos, hate dê kai tês psuchês dikaiosunêi proekkekatharmenês. kai tôn allôn sustrephomenôn, kai gar hêsthêsan epi pleiston têi akroasei tôn logôn, deisas Hêrôdês to epi tosonde pithanon autou tois anthrôpois mê epi apostasei tini pheroi, panta gar eôikesan sumboulêi têi ekeinou praxontes, polu kreitton hêgeitai prin ti neôteron ex autou genesthai prolabôn anelein tou metabolês genomenês [mê] eis pragmata empesôn metanoein. kai ho men hupopsiai têi Hêrôdou desmios eis ton Machairounta pemphtheis to proeirêmenon phrourion tautêi ktinnutai. tois de Ioudaiois doxan epi timôriai têi ekeinou ton olethron epi tôi strateumati genesthai tou theou kakôsai Hêrôdên thelontos.
Тогава умира Тиберий и Калигула става император. Това помага за издигането на Ирод Агрипа І (син на Аристобул, синът на Ирод І) (5).

четвъртък, 21 май 2009 г.

Антични гръкоезични описания на Египет. Идея за история и историография

І. Описанията. Влияния и критики. Оцеляване на съчиненията

1. Херодот (във връзка с разширяването на Персия, връзки с гърците)
2. след Херодот
а. Манетон (хронология, юдейски въпрос, отношение към Библията – оцелява у Йосиф и във Византия)
б. Диодор Сицилийски (първата човешка цивилизация след властването на боговете; влиянието на Египет в/у всички останали – походите на Озирис и Сезострис; гръцки мъдреци и учени в Египет – някъде следва Херодот, критикува го)
в. Страбон (описание на земята и градовете – критика на Херодот)


ІІ. Съдържание на описанията

1. земята
а. граници – кое е Египет?
б. условия за живот. Нил, пустините
2. обществото (египтяните)
а. външен вид, храна, облекло; обичаи във връзка с религията – това, което се спазва от всички. Грижа за отвъдното. Древността на египетските вярвания.
б. постижения – какво умеят по-добре, архиви, строежи. Изключителна архитектура, памет за миналото.
в. разделения в обществото (съсловия). Политическа уредба, власт. Тричастност, царство. Жреците – чистота.
3. Промените във времето (историята в тесен смисъл)
а. смяна на властта – хронология. Войни, вътрешни конфликти, личен живот на владетелите. Големи походи – Сезострис. Външни окупации – Етиопия, Персия.
б. контакти с гърците (македонците, римляните при Диодор и Страбон)


ІІІ. Употреба на описанията (намерение на автора, читателя)

1. в историографията
а. Херодот – относно войната. Силата на персите. Къде е мястото на гърците сред народите. Кои са частите на света. (гърци и варвари-перси)
б. Манетон – хроника. Как да подредим нещата в Египет във времето. Египет е най-стар, противниците на Египет. Династии. (македонски владетели на Египет и други)
в. Диодор – хроника и пълен справочник на събитията във времето. Подобрение на Херодот, поставяне на всички войни (като гръко-персийските) в ред, водещ до господството на Рим (следвайки Полибий). Единство на човечеството, първенство на египтяните в цивилизацията по време (обединение при Рим)

2. Географията
а. Страбон – пътеводител, наръчник на пътуващия из Египет (както по-късно Павзаний). Корекция на неточностите дотогава. Египет е една от множеството провинции. Единство на римската държава.

3. Неисториографски и негеографски споменавания
а. Изократ - как да се изработи правилна защита. Реторически пример ("Бусирис").
б. Платон – пример за успешно законодателство, което може да се ползва от законодателите.
Древността на Египет показва, че устойчивата държава е осъществима (“Тимей”, “Критий”). В образованието и музиката не бива да има изменения (“Закони”). Писаното слово причинява внасяне на непроверени мнения и твърдения, създаващи илюзия за знание (“Федър”). Словото, съдържащо действителното знание, се задушава от изобилието на слова, имитиращи знание. Надделява онзи, който може да плати изобилието от думи и разпространяването им. Всеки “знае” и “има думата”, следователно може да управлява. Разруха на аристократичното устройство, което може да осигури трайност на държавата и добродетелен живот. Влиза се в кръговостта на малотрайните политически уредби, повечето от тях улесняват порочния живот.
в. Плутарх – пример за знание, опазено въпреки катастрофите във времето, което може да се ползва от всеки индивидуално.
Има едно сигурно и полезно знание за вселената и човека. То се съдържа в някои митове, египетските са такива. Навсякъде старите митове съдържат мъдрост, нужен е инструмент за разбирането им – платонизмът ("За Изида и Озирис").


Описанията

- Херодотовото описание

Въведение – мнение за древност на египтяните преди Псаметих, промени на земята 1-5
1. Размери и граници на Египет, извори на Нил – до 34
2. Нрави, обичаи – обратно на другите. Религия – древност и влияние в/у гърците – до 65
3. Животински свят – до 77
4. Хранене, медицина, особености в сравние с другите (погребенията), оригинални постижения, отделеност - до 99
5. История (в тесен смисъл) – “не както съм видял, а както разказват”
- Мин – до 102; Сезострис – до 111; Протей (историята с Менелай) – до 121; Рампсинит – до 124; строителите на пирамиди – до 136; етиопци и други до Псаметих – до 151; елинофилите – от Псаметих до Амасис – до 182

- Диодоровото описание

Въведение – ползата от историята, възникването на вселената, първобитните хора. Египет може би не е най-древен, но за него се говори така – 9
1. Нил и боговете. Начало на цивилизацията. Озирис – обиколка на света, цивилизоване, смъртта му – до 23; Колонизация след Озирис. Други богове и герои – до 28
2. Египет, Нил, Делтата. Растения, животни, риби. Разливите на Нил – до 41

3. История (в тесен смисъл)
а. първобитен живот в Египет – до 43
б. богове и герои до Мен; Бусирис – Тива като столица; преместване в Мемфис – до 53
в. походът на Сезострис – до 59; Протей, Ремфис и др. – до 63
ж. Строителите на пирамиди – до 65
з. Бокхорис, етиопци жреци (12) до Псаметих и Амасис – до 70

4. Обществото
а. жреци, цари, съсловия, законодателство – до 82
б. медицина, мумификация, особености на религията. Законодатели – до 96

5. Влияние в/у гърците – 97 вкл.

- Страбоновото описание

1. Граници. Нил. Обществено устройство – до 6
2. Александрия
а. за града - до 11
б. историята от Птолемей до Август – до 14
3. Делтата – до 31; Мемфис – до 35
4. до Елефантина и Филе – 51
5. римляни и етиопци по южната граница – до 54

- Манетон

1. Богове, герои. Отношение към Библията
2. Династии от Мен до Сезострис (2-3-та или 12-та)
3. до строителите на пирамиди – (4-та)
4. до Раменес-Рампсес (19-та)
5. до Сабакон и Бокхорис (25-та)
6. Псаметих-Амасис (26-та)
7. перси - Нектанебо-Александър (31-ва)



ІV. Идея за история. Смисъл на историографията

1. Идея за история
Започва като описание. Много от заварените неща са се появили по-късно от други – разпределение във времето. Кое се променя. Защо се случват нещата.
а. Привидна промяна. Кръговост – на политическите режими (Платон – отрицателна, трябва да се спре. Причината са страстите, невежеството), на цивилизациите (Платон, Аристотел, Полибий – заради катастрофите), на вселената (стоицизъм – това е закон). Дори да се обърне внимание на едно събитие, то е само пример за това, как се случват нещата изобщо – Полибий, също и Плутарх – аналогията м/у Гърция и Рим. Митовете казват същото, което и философията.
б. Действителна промяна. Нещата в човешкия свят и вселената започват и завършват веднъж завинаги. Платоновият проект – спиране на промените чрез уреждане на общество според знанието. Според “Тимей” и “Държавата” има кръговрат на душите. И все пак има сътворение, станалото е необратимо.

2. Историографията

а. пътеводителство за делови задачи (Страбон, Херодот)
б. вид развлечение (сборниците с “разнообразни истории”)
в. реторика (нечия защита – Йосиф Флавий)
г. част от общото образование (Манетон, Диодор, Страбон)
д. опазване на висше политическо или “духовно” знание (Платон, Плутарх). Осведомяване за нечий опит – просто полезен или уникален. Полезният опит може да се приложи и другаде (устройството на Египет, нечии биографии); уникалният предполага да се присъединим към неговите носители.
Предположението, че нечий исторически опит е уникален (не се повтаря, няма го другаде, не може просто да се приложи къде да е) е свързано с вярата за необратимостта на историята и уникалността на човешкия живот. Платон се колебае за това, останалите антични автори или го отричат (Полибий), или не го коментират (Херодот).

четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Теократичната държава. Йосиф Флавий за Мойсеевото законодателство

Изложение, подготвено за конференцията „Религия и контекст”, организирана от АРУКО и ВЕБИ
27 февруари 2009 г., СУ, Ректорат, зала 2


Йосиф Флавий за Платон

But even Plato himself, who is so admired by the Greeks on account of that gravity in his manners, and force in his words, and that ability he had to persuade men beyond all other philosophers, is little better than laughed at and exposed to ridicule on that account, by those that pretend to sagacity in political affairs; although he that shall diligently peruse his writings will find his precepts to be somewhat gentle, and pretty near to the customs of the generality of mankind. Nay, Plato himself confesseth that it is not safe to publish the true notion concerning God among the ignorant multitude (Срещу Апион,ІІ, 225)

І. Платон. Смисълът и съхранението на държавата

1. За какво съществува държавата

Положението в повечето държави (962 е)
Целта на законодателството е добродетелта. Самата добродетел се ръководи от Ума (963 а)
Държавник е онзи, който знае целта на държавата (962 b)
Умът и Доброто
Οὕτω τοίνυν καὶ τὸ τῆς ψυχῆς ὧδε νόει· ὅταν μὲν οὗ καταλάμπει ἀλήθειά τε καὶ τὸ ὄν, εἰς τοῦτο ἀπερείσηται, ἐνόησέν τε καὶ ἔγνω αὐτὸ καὶ νοῦν ἔχειν φαίνεται… Τοῦτο τοίνυν τὸ τὴν ἀλήθειαν παρέχον τοῖς γιγνωσκομένοις καὶ τῷ γιγνώσκοντι τὴν δύναμιν ἀποδιδὸν τὴν τοῦ ἀγαθοῦ ἰδέαν φάθι εἶναι· αἰτίαν δ’ ἐπιστήμης οὖσαν καὶ ἀληθείας… ἐπιστήμην [509a] δὲ καὶ ἀλήθειαν, ὥσπερ ἐκεῖ φῶς τε καὶ ὄψιν ἡλιοειδῆ μὲν νομίζειν ὀρθόν, ἥλιον δ’ ἡγεῖσθαι οὐκ ὀρθῶς ἔχει, οὕτω καὶ ἐνταῦθα ἀγαθοειδῆ μὲν νομίζειν ταῦτ’ ἀμφότερα ὀρθόν, ἀγαθὸν δὲ ἡγεῖσθαι ὁπότερον αὐτῶν οὐκ ὀρθόν, ἀλλ’ ἔτι μειζόνως τιμητέον τὴν τοῦ ἀγαθοῦ ἕξιν (Държавата, 509 а), 904 a


2. "Нощният съвет" в Закони

Състав на нощния съвет и какво се обсъжда. Предпазливост при промените на законодателството (961 а-с)
Образованието и възпитанието
πάντα φαῦλα, ἐὰν τὸ λεγόμενον ἓν μέγα φυλάττωσι, μᾶλλον δ’ ἀντὶ μεγάλου ἱκανόν - Τὴν παιδείαν, ἦν δ’ ἐγώ, καὶ τροφήν· ἐὰν γὰρ εὖ παιδευόμενοι μέτριοι ἄνδρες γίγνωνται, πάντα ταῦτα ῥᾳδίως διόψονται, καὶ ἄλλα γε ὅσα νῦν ἡμεῖς παραλείπομεν (Държавата, 424 а)


ІІ. Въпросът за царската власт. Царят е само човек

1. Аристотел. Царството е оправдано само ако царят далеч превъзхожда поданиците си в добродетелта

Според някои за предпочитане е да властва законът, защото при него липсва животинското желание
Царската власт не противоречи на природата (ІІІ, 16; 1259 b)
Някои наистина заслужават царската власт (1284 b)

2. Самуил и Саул. За народа е по-добре да бъде управляван от Бог, а не от цар

Управлението на Бог е за предпочитане пред управлението на цар. Царят бива поставен от пророк – говорител на Бог, и той съобщава правата му
И Самуил беше съдия над Израиля през всички дни на живота си; и всяка година ходеше и обикаляше Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израиля по всички тия места; после се връщаше в Рама, понеже там беше къщата му, и там съдеше той Израиля и там построи жертвеник Господу.

(ἡ δὲ ἀποστροφὴ αὐτοῦ εἰς ᾿Αρμαθαὶμ ὅτι ἐκεῖ ἦν ὁ οἶκος αὐτοῦ, καὶ ἐδίκαζεν ἐκεῖ τὸν ᾿Ισραὴλ καὶ ᾠκοδόμησεν ἐκεῖ θυσιαστήριον τῷ Κυρίῳ)
Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма. и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи.. Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях; както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и доднес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе; затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях. (8:4-9)
καὶ νῦν κατάστησον ἐφ᾿ ἡμᾶς βασιλέα δικάζειν ἡμᾶς, καθὰ καὶ τὰ λοιπὰ ἔθνη. 6 καὶ πονηρὸν τὸ ρῆμα ἐν ὀφθαλμοῖς Σαμουήλ, ὡς εἶπαν, δὸς ἡμῖν βασιλέα δικάζειν ἡμᾶς· καὶ προσηύξατο Σαμουὴλ πρὸς Κύριον. 7 καὶ εἶπε Κύριος πρὸς Σαμουήλ· ἄκουε τῆς φωνῆς τοῦ λαοῦ, καθὰ ἂν λαλῶσί σοι· ὅτι οὐ σὲ ἐξουθενήκασιν, ἀλλ᾿ ἢ ἐμὲ ἐξουθενήκασι τοῦ μὴ βασιλεύειν ἐπ᾿ αὐτῶν. 8 κατὰ πάντα τὰ ποιήματα, ἃ ἐποίησάν μοι ἀφ᾿ ἧς ἡμέρας ἀνήγαγον αὐτοὺς ἐξ Αἰγύπτου ἕως τῆς ἡμέρας ταύτης καὶ ἐγκατέλιπόν με καὶ ἐδούλευον θεοῖς ἑτέροις, οὕτως αὐτοὶ ποιοῦσι καὶ σοί. 9 καὶ νῦν ἄκουε τῆς φωνῆς αὐτῶν· πλὴν ὅτι διαμαρτυρόμενος διαμαρτύρῃ αὐτοῖς καὶ ἀπαγγελεῖς αὐτοῖς τὸ δικαίωμα τοῦ βασιλέως, ὃς βασιλεύσει ἐπ᾿ αὐτούς.
Даждъ намъ царе`н, да судитъ ны; Не тебе уничижиша, по мене уничижиша, еже не царствовати ми над ними; возвэстиши имъ правду цареву
(1 Царства, 8)


ІІІ. Йосиф Флавий. Моисеевото законодателство осъществява Платоновите размисли

Теокрацията като вид държавно устройство. Мнението на философите за Бога е подобно на Мойсеевото, но не успяват да го внушат на народа (Срещу Апион, ІІ, 164-170)
Видове образование. Успехът на Мойсей – съчетава начина на живот със словесното образование (Срещу Апион,171-175)
Единодушието в еврейската държава. Устойчивост на законодателството (Срещу Апион, 180-182)
Бог е начело на държавата, изпълнители са свещениците под ръководството на първосвещеника (Срещу Апион, 187)

***

Отношение към държавата и политиката в Новия завет

Отказ от насилие и от политическа програма (Матей, 22:17-21; 1 Петър, 2:13-14; Матей, 13:24-30)
Отказ от управлението на първосвещеника (Евреи, 7:26-28; 9:23-26)
Мойсеевото богослужение е земно изображение на небесното и поради това все още е несъвършено (Евреи, 8:4-5)
Всеки трябва да познава и изпълнява заповедите (Евреи, 8:8-10 и Йеремия, 31:31)
“Котвата” на християнина (Евреи, 6:18-20)

***

Библиография и Интернет-ресурси:
Theocracy at Catholic Encyclopedia
http://www.newadvent.org/cathen/14568a.htm

четвъртък, 15 януари 2009 г.

История на източните и православните църкви

І. Теми

А. Древна църква и Вселенски събори

1. Гоненията през ІІІ в. “Историята” на Евсевий Кесарийски

2. Арианството. Никейският и Сардикийският събор (ІV в.). Атанасий Александрийски.

3. Несторианството. Трети и Четвърти вселенски събори (V в.). Символът на вярата и Правилата на съборите.

4. Монашеството в Египет и Палестина през ІV-VІ в. “Житие на Св. Сава Освещени” от Кирил Скитополски.

5. Монотелитството. Шести вселенски събор (VІІ в.). Максим Изповедник и папа Мартин І.

6. Иконоборството (VІІІ-ІХ в.). Теодор Студит.

Б. Християнизация на славяните и отделяне на Римската църква

7. Византийски мисии при славяните. Първи преводи на Писанието на български. Богослужебни книги и жития (ІХ-Х в.). Патриарх Фотий и Симеон Метафраст.

8. Отделяне на Римската църква и кръстоносни походи. Положението на Русия. Александър Невски (ХІ-ХІІІ) в.

9. Православните църкви през ХІІІ-ХV в. Контакти между Византия, България, Сърбия и Русия. Църковнославянската Библия. Киприан Цамблак.

10. Атонското монашество Х-ХV в.

В. Източните църкви след падането на Константинопол

11. Съвременното състояние на православните църкви


ІІ. Библиография

А. Книги

1. Протопрезвитер Йоан Майендорф. Византийската църква. Превод Борис Маринов. Сдружение “Гълъб”, 2007.
2. Георгий Острогорски. История на Византийската държава. Превод Илка Славова. “Прозорец”, 1996
3. Михаил Поснов. История на християнската църква. Т. І-ІІІ. Съставител Георги Казаков. “Анубис”, 1993-2000.
4. Димитрий Ростовски. Жития на светиите. Т. І-ХІІ. Славянобългарски манастир "Св.Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон. 2001-2008
5. Кирил Скитополски. Житие на преподобния наш отец Св. Сава Освещени. Превод Стела Белчева. “ЕТ Кирил Маринов”, 1998.
6. Иван Снегаров. Кратка история на съвременните православни църкви. Т. 1-2. Университетска печатница, 1944-1946.
7. Правила на светата Православна Църква. Превод протойерей Иван Стефанов. Славянобългарския манастир "Св.Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон. 2004

Б. Сайтове
http://www.pravoslavie.ru/orthodoxchurches/
http://www.pravoslavieto.com/

Рим и Палестина през новозаветния период (І в. сл. Хр.)

І. Теми

История на Римската експанзия - ІІІ - І в. пр. Хр.
Евтропий

Палестина през Елинистическата епоха (ІІІ - І в. пр. Хр.)
Йосиф Флавий

Помпей в Йерусалим (63 пр. Хр.)
Йосиф Флавий, Плутарх, Дион Касий

Рим от Август до Нерон (31 пр. Хр. - 68 сл. Хр.)
Евтропий

Палестина от Помпей до въстанието от 66 сл. Хр.
Йосиф Флавий

Описания на Палестина. Палестина и евреите от римска (гръко-римска) гледна точка.
Страбон, Тацит, Дион Касий

Римско-еврейски отношения от еврейска гледна точка
Йосиф Флавий, Филон Александрийски


ІІ. Библиография

1. Издания и преводи на антични автори
- The Works of Josephus, Complete and Unabridged New Updated Edition Translated by William Whiston, A.M., Peabody, MA: Hendrickson Publishers, Inc., 1987. ISBN 0-913573-86-8 (Hardcover). ISBN 1-56563-167-6 (Paperback).
- Flavius Josephus in 20 vol. The Loeb Classical Library.
(http://www.hup.harvard.edu/catalog/L456.html)

2. Изследвания
- Jewish Rights in the Roman World - The Greek and Roman Documents Quoted by Josephus Flavius by Miriam Pucci Ben Zeev. Hardcover - 531 pages 0 edition (1998). J.C.B. Mohr; ISBN: 3161470435
- Josephus : The Historian and His Society by Tessa Rajak
- Josephus and the New Testament by Steve Mason. Paperback - 248 pages (1993). Hendrickson Publishers, Inc.; ISBN: 0943575990