Рим и Палестина. Съдържание на лекции І-ІІ

І. Историята на Рим от ІІІ в. пр. Хр. до диктатурата на Сула (по Eutropii Breviarium ab urbe condita – кн. ІІ)
(лекция 1 - 24 януари)

Война на Рим с Тарент. Във войната се намесва епирският цар Пир (280 пр. Хр.).
Първа война срещу Картаген (264-241)
Втора война срещу Картаген (218-201). Картагенците са предвождани от Ханибал; в последната битка римляните са командвани от Сципион Африкански Стари
По същото време – първи конфликт с Македония. 213-212 са превзети Сиракуза и Тарент.
192-188 – война срещу сирийския цар Антиох ІІІ (Велики). Откъсват територии от държавата му, които се предават на Пергамското царство и Родос.
Войни с Македония – 200 (с Филип - мирен договор); 168 (с Персей - разделяне на части, римската войска се командва от Емилий Павел); 148 (псевдо-Филип – провинция). 142 – въстание (псевдо-Персей)
Трета война срещу Картаген (149-146). Разрушение на Картаген, във войската е Сципион Африкански Млади.
Пергамското царство се присъединява към Рим (133).
Войни срещу галите при Рона (126,105,101 – победи на Гай Марий)
Войни в Африка срещу Нумидия и Мавритания (цар Югурта, 111-105)
Италийско въстание срещу Рим, потушено от Сула (91-88)
Малоазийски войни срещу Митридат (89-85). Граждански войни (88-82 - Сула срещу Марий и след смъртта му (86) срещу неговия син)

Библиография:
Пиер Гримал. Римската цивилизация. прев. Слава Михайлова. "Български художник", 1998.
с. 40-52. Съвсем обща и кратка политическа история от войната с Тарент до оттеглянето на Сула
Димитър Попов. Древен Рим. "ЛИК", 2002.
с. 50-98. По-подробно изложение на събитията по същото време.
Михаил Ростовцев. История на Стария свят, т. ІІ. ред. Г. Казаков, И. Илиев. "Анубис", 1994.
с.40-126. От края на италийските войни до оттеглянето на Сула. Специално внимание към икономиката.
Теодор Момзен. Римска история. Превод Борис Минков, Ваня Пенева. "Прозорец".
с. 102-513. От войната с Пир до смъртта на Сула. Класически исторически труд от края на ХІХ в. Това е най-подробното изложение на тази част от римската история, което съществува на български език.


ІІ. Персийски царе от Кир Велики до Дарий ІІІ. Събития, засягащи евреите (главно по Йосиф Флавий)
(лекция 2 - 7 февруари)

Кир Велики (до 529 – завладява Мидия и Лидия, превзема Вавилон) Той разрешава завръщането на евреите в Палестина – завръщащите се са главно от колената Юда и Вениамин, също и левити. Започва възстановяването на Храма.
Камбиз (до 521 – завладява Египет, Киренайка, части от Либия). Строежът на храма е спрян.
Дарий І (до 485 – неуспешни походи срещу скитите (513) и гърците (490). Построява Персеполис, завладява територии до Индия). Под ръководството на Зоровавел и Иисус Йоседеков е довършено възстановяването на Храма (515).
Ксеркс І (до 465 – неуспешен поход срещу гърците (480). Естер е негова съпруга.
Артаксеркс І (до 423). Неемия се завръща, възстановява Йерусалимските стени.
Дарий ІІ (до 404 – Египет се отделя).
Артаксеркс ІІ (до 358 – в началото води война с брат си Кир, подкрепен от наемниците, командвани от Ксенофонт). Може би тогава (ако не по време на Артаксеркс І) се завръща Ездра, въвежда изучаване на Закона, съдопроизводство в съгласие със Закона, забрана на юдеите да се женят за чужденки.
Артаксеркс ІІІ (до 337 - завладява отново Египет)
Дарий ІІІ (до 330 - победен от Александър след битките при Граник, Ис и Гавгамела). Сатрапът му Санавалет подготвя построяване на храм на планината Гаризим.

Библиография:
За историята на Персия:
Хронологична енциклопедия на света, т. 2, "Елпис".
с. 285-310. Хронология на владетелите и войните до Дарий ІІІ.
Ив Портер. Иранците. Превод Калина Любомирова. "Рива", 2008.
с. 38-60. Съвсем кратко и лесно за четене изложение на историята на империята до завоюването й от Александър включително.
В. И. Авдиев. История на древния Изток. Превод Бора Друмева. "Наука и изкуство", 1974.
с. 354-384. Природа, икономика и държави в средна Азия и Иран до Дарий І вкл. Полемично, в духа на марксистката историография.

За събитията, засягащи евреите:
Дан Кон-Шербок. Еврейското наследство. Превод Павел Стефанов. "Шалом", 1999.
с. 53-58. Възможно най-кратко представяне на събитията от Вавилонския плен до смъртта на Александър.
Ф.Е. Питърс. Йерусалим. Превод Любомир Николов. "Рива", 2004.
с. 44-57. Същото, илюстрирано с цитати от Библията и Йосиф.

ІІІ. Завръщането от Вавилонския плен - от падането на Вавилон до преследването по времето на Естер (по Йосиф Флавий, “Юдейски древности”, ХІ, 1-6)
(7 февруари)

Кир Велики разпорежда възстановяването на Храма (осведомен е за пророчеството в Исайя, 44:28... ) (1).
Хутеите от Самария, наследници на езичниците, преселени там след асирийското нашествие, протестират срещу строежа на Храма пред Камбиз (2).
Участието на Зоровавел в диспута при Дарий ( 1 Ездра... в Септуагинта). Завръщане на юдеите начело със Зоровавел и Иисус (3).
Възстановяване на олтара и принасяне на жертви според Закона. В строежа на Храма не се допускат самаряни. Наместникът на Сирия и Финикия проверява строежа, Зоровавел разказва пред него историята на юдеите от Навуходоносор до Кир. Споменава за разрешението на Кир юдеите да се завърнат и да възстановят богослужението си. Пророците Агей и Захария подкрепят възстановяването на Храма. Управлението, което юдеите възприемат, не е царско, както преди плена, а аристократично-олигархично - и остава такова до Хазмонеите (4).
Ездра (приближен на “Ксеркс”) разговаря с царя и моли за разрешение да преподава Закона и да устрои съдилища за юдеите в Палестина. Потегля за Йерусалим, следват го евреи от колената Юда и Вениамин. Поставя въпроса за браковете с чужденки, чете Закона пред народа. След него Неемия, виночерпец при “Ксеркс”, узнава за лошото състояние на Йерусалимската крепост и получава разрешение да се завърне и възстановява стените (5).
Опит за унищожение на юдеите по времето на “Артаксеркс”, чиято жена е Естер (съвпада с разказаното в книга “Естир”) (6).

ІV. Юдейската история от Артаксеркс ІІІ до Птолемей ІІ Филаделф - и преди превода на 70-те (“Юдейски древности”, ХІ, 7 – ХІІ, 2)
(7 февруари)

Раздор в семейството на първосвещеника довежда до убийството на Иисус (комуто Багоас, генерал на персийския цар е предложил първосвещенството). Извършителят е Йоан, първосвещеник и брат на Иисус (7).
Синът на Йоан – Ядус, става първосвещеник влиза в раздор с брат си Манасия. Манасия е зет на Санавалет, сатрап на Самария при Дарий ІІІ. Санавалет предлага да изгради втори Храм на Гаризим, където Манасия би бил първосвещеник (8).
След победите си над персийската армия, Александър навлиза в Сирия, превзема Сидон и Дамаск, обсажда Тир и Газа. Среща се с първосвещеника, дава гаранция за неприкосновеността на Храма (8).
Птолемей Лаг превзема Йерусалим и цяла Палестина и отвежда множество юдеи в робство в Египет. Диадохите си разпределят завоеванията на Александър така: Антигон – Азия, Селевк – Вавилония и народите в нея, Лизимах – Хелеспонт и околностите, Касандър – Македония, Птолемей – Египет. Птолемей показва предпочитания към юдеите в сравнение с други пленници, включва ги в армията си, на някои дава александрийско гражданство (ХІІ, 1).
Деметрий от Фалерон, директор на библиотеката при Птолемей ІІ, се стреми да събере всички по-важни книги. Съобщение за еврейския език и писмена система (2).