четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Теократичната държава. Йосиф Флавий за Мойсеевото законодателство

Изложение, подготвено за конференцията „Религия и контекст”, организирана от АРУКО и ВЕБИ
27 февруари 2009 г., СУ, Ректорат, зала 2


Йосиф Флавий за Платон

But even Plato himself, who is so admired by the Greeks on account of that gravity in his manners, and force in his words, and that ability he had to persuade men beyond all other philosophers, is little better than laughed at and exposed to ridicule on that account, by those that pretend to sagacity in political affairs; although he that shall diligently peruse his writings will find his precepts to be somewhat gentle, and pretty near to the customs of the generality of mankind. Nay, Plato himself confesseth that it is not safe to publish the true notion concerning God among the ignorant multitude (Срещу Апион,ІІ, 225)

І. Платон. Смисълът и съхранението на държавата

1. За какво съществува държавата

Положението в повечето държави (962 е)
Целта на законодателството е добродетелта. Самата добродетел се ръководи от Ума (963 а)
Държавник е онзи, който знае целта на държавата (962 b)
Умът и Доброто
Οὕτω τοίνυν καὶ τὸ τῆς ψυχῆς ὧδε νόει· ὅταν μὲν οὗ καταλάμπει ἀλήθειά τε καὶ τὸ ὄν, εἰς τοῦτο ἀπερείσηται, ἐνόησέν τε καὶ ἔγνω αὐτὸ καὶ νοῦν ἔχειν φαίνεται… Τοῦτο τοίνυν τὸ τὴν ἀλήθειαν παρέχον τοῖς γιγνωσκομένοις καὶ τῷ γιγνώσκοντι τὴν δύναμιν ἀποδιδὸν τὴν τοῦ ἀγαθοῦ ἰδέαν φάθι εἶναι· αἰτίαν δ’ ἐπιστήμης οὖσαν καὶ ἀληθείας… ἐπιστήμην [509a] δὲ καὶ ἀλήθειαν, ὥσπερ ἐκεῖ φῶς τε καὶ ὄψιν ἡλιοειδῆ μὲν νομίζειν ὀρθόν, ἥλιον δ’ ἡγεῖσθαι οὐκ ὀρθῶς ἔχει, οὕτω καὶ ἐνταῦθα ἀγαθοειδῆ μὲν νομίζειν ταῦτ’ ἀμφότερα ὀρθόν, ἀγαθὸν δὲ ἡγεῖσθαι ὁπότερον αὐτῶν οὐκ ὀρθόν, ἀλλ’ ἔτι μειζόνως τιμητέον τὴν τοῦ ἀγαθοῦ ἕξιν (Държавата, 509 а), 904 a


2. "Нощният съвет" в Закони

Състав на нощния съвет и какво се обсъжда. Предпазливост при промените на законодателството (961 а-с)
Образованието и възпитанието
πάντα φαῦλα, ἐὰν τὸ λεγόμενον ἓν μέγα φυλάττωσι, μᾶλλον δ’ ἀντὶ μεγάλου ἱκανόν - Τὴν παιδείαν, ἦν δ’ ἐγώ, καὶ τροφήν· ἐὰν γὰρ εὖ παιδευόμενοι μέτριοι ἄνδρες γίγνωνται, πάντα ταῦτα ῥᾳδίως διόψονται, καὶ ἄλλα γε ὅσα νῦν ἡμεῖς παραλείπομεν (Държавата, 424 а)


ІІ. Въпросът за царската власт. Царят е само човек

1. Аристотел. Царството е оправдано само ако царят далеч превъзхожда поданиците си в добродетелта

Според някои за предпочитане е да властва законът, защото при него липсва животинското желание
Царската власт не противоречи на природата (ІІІ, 16; 1259 b)
Някои наистина заслужават царската власт (1284 b)

2. Самуил и Саул. За народа е по-добре да бъде управляван от Бог, а не от цар

Управлението на Бог е за предпочитане пред управлението на цар. Царят бива поставен от пророк – говорител на Бог, и той съобщава правата му
И Самуил беше съдия над Израиля през всички дни на живота си; и всяка година ходеше и обикаляше Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израиля по всички тия места; после се връщаше в Рама, понеже там беше къщата му, и там съдеше той Израиля и там построи жертвеник Господу.

(ἡ δὲ ἀποστροφὴ αὐτοῦ εἰς ᾿Αρμαθαὶμ ὅτι ἐκεῖ ἦν ὁ οἶκος αὐτοῦ, καὶ ἐδίκαζεν ἐκεῖ τὸν ᾿Ισραὴλ καὶ ᾠκοδόμησεν ἐκεῖ θυσιαστήριον τῷ Κυρίῳ)
Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма. и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи.. Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях; както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и доднес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе; затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях. (8:4-9)
καὶ νῦν κατάστησον ἐφ᾿ ἡμᾶς βασιλέα δικάζειν ἡμᾶς, καθὰ καὶ τὰ λοιπὰ ἔθνη. 6 καὶ πονηρὸν τὸ ρῆμα ἐν ὀφθαλμοῖς Σαμουήλ, ὡς εἶπαν, δὸς ἡμῖν βασιλέα δικάζειν ἡμᾶς· καὶ προσηύξατο Σαμουὴλ πρὸς Κύριον. 7 καὶ εἶπε Κύριος πρὸς Σαμουήλ· ἄκουε τῆς φωνῆς τοῦ λαοῦ, καθὰ ἂν λαλῶσί σοι· ὅτι οὐ σὲ ἐξουθενήκασιν, ἀλλ᾿ ἢ ἐμὲ ἐξουθενήκασι τοῦ μὴ βασιλεύειν ἐπ᾿ αὐτῶν. 8 κατὰ πάντα τὰ ποιήματα, ἃ ἐποίησάν μοι ἀφ᾿ ἧς ἡμέρας ἀνήγαγον αὐτοὺς ἐξ Αἰγύπτου ἕως τῆς ἡμέρας ταύτης καὶ ἐγκατέλιπόν με καὶ ἐδούλευον θεοῖς ἑτέροις, οὕτως αὐτοὶ ποιοῦσι καὶ σοί. 9 καὶ νῦν ἄκουε τῆς φωνῆς αὐτῶν· πλὴν ὅτι διαμαρτυρόμενος διαμαρτύρῃ αὐτοῖς καὶ ἀπαγγελεῖς αὐτοῖς τὸ δικαίωμα τοῦ βασιλέως, ὃς βασιλεύσει ἐπ᾿ αὐτούς.
Даждъ намъ царе`н, да судитъ ны; Не тебе уничижиша, по мене уничижиша, еже не царствовати ми над ними; возвэстиши имъ правду цареву
(1 Царства, 8)


ІІІ. Йосиф Флавий. Моисеевото законодателство осъществява Платоновите размисли

Теокрацията като вид държавно устройство. Мнението на философите за Бога е подобно на Мойсеевото, но не успяват да го внушат на народа (Срещу Апион, ІІ, 164-170)
Видове образование. Успехът на Мойсей – съчетава начина на живот със словесното образование (Срещу Апион,171-175)
Единодушието в еврейската държава. Устойчивост на законодателството (Срещу Апион, 180-182)
Бог е начело на държавата, изпълнители са свещениците под ръководството на първосвещеника (Срещу Апион, 187)

***

Отношение към държавата и политиката в Новия завет

Отказ от насилие и от политическа програма (Матей, 22:17-21; 1 Петър, 2:13-14; Матей, 13:24-30)
Отказ от управлението на първосвещеника (Евреи, 7:26-28; 9:23-26)
Мойсеевото богослужение е земно изображение на небесното и поради това все още е несъвършено (Евреи, 8:4-5)
Всеки трябва да познава и изпълнява заповедите (Евреи, 8:8-10 и Йеремия, 31:31)
“Котвата” на християнина (Евреи, 6:18-20)

***

Библиография и Интернет-ресурси:
Theocracy at Catholic Encyclopedia
http://www.newadvent.org/cathen/14568a.htm