сряда, 31 октомври 2007 г.

Коментари към 1:1-4

Ето някои места при Ориген:

І. "Робството" на Павел

... и (Павел) прави себе си роб на всички като (същевременно) е свободен от всичко по (силата на) най-висшето робство - това към нашия Господ Иисус Христос. И доколкото е неженен - за да не бъде роб на жената, а свободен - и в това той е роб на Христа; тъй като не дели тукашното от онова там, но мисли само за Господните неща...
Едно и също е да се каже "роб на Иисуса Христа" и "роб на словото и истината и справедливостта и мъдростта и мира" или каквото друго име е приписано на Божия Син.


ІІ. "Определеността"

И при него предопределението не е начало на повика и оправданието... но предзнанието (стои) над предопределението. И тъй, Бог се взря в потока на бъдещите (събития) и забеляза склонност на независимата воля към неща, свързани с благочестието, и (забеляза) след склонността (даже) устрем към нея, и че ще се отдадат цели на добродетелния живот; (тогава) Той ги предузна, знаейки настоящите и предзнаейки бъдещите неща; и които хора предузна по този начин, тях и предопредели, че ще бъдат съ-образни на изображението на Сина Му...
И тъй, да каже, че (Бог) няма да предузнае, може (само човек) който не знае ума и величието на Бога. Ако пък се съгласят, че (Той) ще предузнае, пак ще ги попитаме дали това, че Той е знаел, е причина бъдещите неща да станат - при положение, че признават, че съществува независима воля?
И той бе определен за Божието благовестие не защото природата му е имала нещо изключително и по устройството си е надминавала природите на (хора) които не са били такива (като него), но поради делата му, които първо са били предузнати, а после и са станали - и всяко от тях поради апостолската (му) подготовка и избор.


ІІІ. Относно πνευμα αγιωσυνης и цялото 1:4

Някои свързват "δυναμει" с "αγιον πνευμα" и така четат: "в силата според Духа" сякаш в Него е Иисус от Назарет; тъй като Бог Го е помазал със Свети Дух и сила, сиреч със силен Дух. И в (посланието) към Солуняни се казва, че "нашето благовестие не се роди във вас само в слово, но и в сила и в Дух Свети"... (Сол. 1:5)
Който, от една страна, се роди от семето Давидово по плът, а от друга бе определен да бъде Син Божи, сиреч, бе потвърден, че е това; и най-вече бе изявен със силата на Светия Му Дух, като възкръсна за безсмъртие от мъртвите.

А "πνευμα αγιωσυνης" (Духът на освещаването) е "το αγιαζον πνευμα" (освещаващият Дух), както и "Бог на утешението" е "утешаващият Бог".

петък, 26 октомври 2007 г.

1: 1-4

1παυλος δουλος ιησου χριστου κλητος αποστολος αφωρισμενος εις ευαγγελιον θεου
2ο προεπηγγειλατο δια των προφητων αυτου εν γραφαις αγιαις
3περι του υιου αυτου του γενομενου εκ σπερματος δαυιδ κατα σαρκα
4του ορισθεντος υιου θεου εν δυναμει κατα πνευμα αγιωσυνης εξ αναστασεως νεκρων ιησου χριστου του κυριου ημων


І.Дали δουλος трябва да бъде "роб" или "слуга" или "служител"? Думата "раб" изглежда архаична, макар да има предимството, че означава точно "онзи, който служи на Бог".
По какъв начин Павел "служи" на Иисус Христос? Както роб се подчинява безусловно на господаря си (но може би понякога с нежелание и само по необходимост)? Или като временно подчинил се и на заплащане, но пък положението му е презряно ("слуга")? Или като свободно нает, но винаги готов да напусне позицията си, ако му предложат по-добра ("служител")?
Дали δουλος в класическия полисен старогръцки, а после в койне-то и отделно в Септуагинтата и Новия завет звучи по-различно, отколкото днес ни звучи думата роб (слуга)?

ІІ. Дали κλητος значи, че Павел заема по-особено положение сред апостолите? Може би Петър, Андрей, Йоан не се наричат никъде κλητοι и така Павел обозначава различието си от тях?

ІІІ. По какъв начин е "определен" - αφωρισμενος? Откога? И пак - с негово съгласие ли или независимо от волята му (по "съдба", с решение отвисоко). В Гал. 1:15 се казва, че Бог го е определил от утробата на майка му (и след това го е призовал, за да бъде κλητος)- ο αφορισας με εκ κοιλιας μητρος μου και καλεσας δια της χαριτος αυτου

ІV. 1:4 изглежда много труден.
1. Как Иисус Христос, нашият Господ е "определен" (ορισθεις) като Син Божи? Щом това е станало във връзка с и дори "в резултат от" (εξ) възкресението, Той трябва само да е бил "явен" като такъв, да стане вече известно, че е такъв. Той не може да е "станал" Син във връзка с възкресението Си, тъй като е бил такъв вечно. εν δυναμει трябва да е "в чудо, чрез чудо".
2. Имаше спор около κατα πνευμα αγιωσυνης. Дали е а) синтактично и смислово съответствие на κατα σαρκα, и тогава цялото ще значи "по (според) плът - от семето (поколението) Давидово, а пък по (според, в съгласие) дух (а) на светостта (Му!)- определен (явен) за (като) Син Божи"? Или б), както засега си мисля, "според (устроеното от, съгласно промисъла на) Светия Дух"? за б) трудността е в странния израз πνευμα αγιωσυνης. Според а) обаче ще излезе, че Христос е имал някаква "заслуга" (светостта на духа Му) пред Отец и затова е бил явен-определен като Син. И, освен това, защо няма δε, с което да се покаже недвусмислено, че κατα σαρκα и κατα πνευμα са в съответствие?