Коментари към 1:1-4

Ето някои места при Ориген:

І. "Робството" на Павел

... и (Павел) прави себе си роб на всички като (същевременно) е свободен от всичко по (силата на) най-висшето робство - това към нашия Господ Иисус Христос. И доколкото е неженен - за да не бъде роб на жената, а свободен - и в това той е роб на Христа; тъй като не дели тукашното от онова там, но мисли само за Господните неща...
Едно и също е да се каже "роб на Иисуса Христа" и "роб на словото и истината и справедливостта и мъдростта и мира" или каквото друго име е приписано на Божия Син.


ІІ. "Определеността"

И при него предопределението не е начало на повика и оправданието... но предзнанието (стои) над предопределението. И тъй, Бог се взря в потока на бъдещите (събития) и забеляза склонност на независимата воля към неща, свързани с благочестието, и (забеляза) след склонността (даже) устрем към нея, и че ще се отдадат цели на добродетелния живот; (тогава) Той ги предузна, знаейки настоящите и предзнаейки бъдещите неща; и които хора предузна по този начин, тях и предопредели, че ще бъдат съ-образни на изображението на Сина Му...
И тъй, да каже, че (Бог) няма да предузнае, може (само човек) който не знае ума и величието на Бога. Ако пък се съгласят, че (Той) ще предузнае, пак ще ги попитаме дали това, че Той е знаел, е причина бъдещите неща да станат - при положение, че признават, че съществува независима воля?
И той бе определен за Божието благовестие не защото природата му е имала нещо изключително и по устройството си е надминавала природите на (хора) които не са били такива (като него), но поради делата му, които първо са били предузнати, а после и са станали - и всяко от тях поради апостолската (му) подготовка и избор.


ІІІ. Относно πνευμα αγιωσυνης и цялото 1:4

Някои свързват "δυναμει" с "αγιον πνευμα" и така четат: "в силата според Духа" сякаш в Него е Иисус от Назарет; тъй като Бог Го е помазал със Свети Дух и сила, сиреч със силен Дух. И в (посланието) към Солуняни се казва, че "нашето благовестие не се роди във вас само в слово, но и в сила и в Дух Свети"... (Сол. 1:5)
Който, от една страна, се роди от семето Давидово по плът, а от друга бе определен да бъде Син Божи, сиреч, бе потвърден, че е това; и най-вече бе изявен със силата на Светия Му Дух, като възкръсна за безсмъртие от мъртвите.

А "πνευμα αγιωσυνης" (Духът на освещаването) е "το αγιαζον πνευμα" (освещаващият Дух), както и "Бог на утешението" е "утешаващият Бог".