петък, 2 ноември 2007 г.

1: 5-7

5δι ου ελαβομεν χαριν και αποστολην εις υπακοην πιστεως εν πασιν τοις εθνεσιν υπερ του ονοματος αυτου
6εν οις εστε και υμεις κλητοι ιησου χριστου
7πασιν τοις ουσιν εν ρωμη αγαπητοις θεου κλητοις αγιοις χαρις υμιν και ειρηνη απο θεου πατρος ημων και κυριου ιησου χριστου



І. Кои сме тези, за които се казва "получихме" (ελαβομεν). Дали Павел говори лично и само за себе си, или и за апостолите, или за всички повярвали?
υπερ του ονοματος αυτου - това значи "за разпространение славата на неговото име" или "заради неговото име" (защото то ни е скъпо, пазим го, дава ни сили)?

ІІ. υπακοη πιστεως. Смисълът е или 1) "подчиняваме се на вяра" (а не по силата на аргументи, или защото сами сме станали свидетели, или поради насилие) или 2) "подчиняваме се на вярата" (сиреч на точно тази вяра - в Христа, на точно това учение, а не на друго).
Вярата е нещо, на което се подчиняваме, а не го овладяваме (и следователно не можем да се разпореждаме с него, да го ползваме за нещо).

ІІІ. Кои са онези, сред които са "римляните" (εν οις εστε)? Това "народите" ли са, или "получилите благодат и апостолство"?

2 коментара:

Николай Гочев каза...

Светослав Риболов предложи да погледнем статията "Църква и Царство Божие: история и есхатология" на гръцкия богослов Никос Мацукас.
Адресът е:
http://pravoslavie.bg/content/view/8426/178/

Николай Гочев каза...

«за името на»
(от В. Стойков)
Изразът υπερ του ονοματος е използван 5 пъти в НЗ и то винаги за името на Христос. Освен мястото в Рим 1:7 останалите 4 употреби са в ДА (5:41; 9:16; 15:26; 21:13) и винаги имат отношение към страдание.
Следният въпрос трябва да намери отговор. Какъв е смисълът на υπερ + gen.? 1) «в полза на името Му» = а) «за прослава на», ср. Charles Hodge; Sanday & Headlam, ICC; или б) «за разпространяване на името Му», ср. BDAG; 2) «като представители на името Му» или 3) «по причина на името Му» (заради)?
Ако приемем, че υπερ + gen. в Рим. 1:7 е в смисъл на «по причина на», то ще трябва да се замислим в какъв смисъл του ονοματοςа) самия Исус Христос или б) вярата, предаността към Него.
Пасажите в ДА (5:41; 9:16; 15:26; 21:13), както споменах, имат еднакъв контекст и се отнасят до понасяне или готовност да се понесе страдание по-скоро «по причина на предаността към Исус». Когато решаваме дали да изберем това значение и за стиха в Римляни, трябва да отчетем, че двете книги (Римляни и Деяния на апостолите) 1) са писани от различни хора, макар и работили заедно дълго време, и 2) най-вече, че контекстът на Римляни е резултатът от апостолското дело, а на Деяния – понасянето и готовността за мъченичество.