Античността в хрониката на Константин Манасий

(преразказвам по среднобългарския превод)

           

Въведение

           

            Ти, царска и словолюбива душо! Ти винаги жадуваш разум, слово, поучение – и винаги се държиш за книгите и им се наслаждаваш; и цялото време на твоя живот се превръща в слово.

           

            Това е писание, в което ясно са изложени древните слова: за това, кой най-напред имаше власт и докъде стигна; кой къде царуваше и колко години...

Мнозина са онези, които са писали и летописвали, старали са се право и истинолюбно; но писанията им се различават.

И ето - направихме за теб това, което е по силите ни.

Сътворение

            Просия светлина.

Ден втори. Доброхудожният Бог премъдро създаде второ небе – земен покров; и го нарече твърд. Раздели водата и част от нея издигна горе – и сред водите постави небето като твърда стена.

Ден трети - водата още покриваше земята. Тогава се яви земята – със планини. Тогава Бог нарече състав на водата „море“; а естеството сушно, съставено от камък и почва, Той, Творецът (хитрец и вседялател), нарече „земя“. И прояви мощта си, като нареди растенията да поникнат още преди да е създаден исполинът Слънце. Така земята понесе преизпъстрената красота – одежда доброткана и доброцъфтяща.

На четвъртия ден Бог нареди небето да бъде увенчано със звезди. Яви се дневната зеница – Слънцето, което е източник на светлина; и белосветлият и светоносен лунен кръг. И ето имената на големите звезди: Крон, Зевс и Ар, и Слънце, Афродита, Хермес и Луна.

Пети ден. Дотогава животни нямаше – ни във водата, ни на сушата, нито във въздуха. Бог нареди да произлязат от водата. Та от водата идват птиците, и зверовете земни, а също и онези, които живеят в морето и водата.

На шестия ден бе създадена Едемската градина. Там е дървото на живота. Оттам изтичат четири реки – Ганг, Нил, Ефрат и Тигър.

И Бог създаде човека от пръст; и даде му дихание. И тъй, човекът е от душа и тяло; той има ум със своеволен разум; и е по Божие подобие и образ.

И го засели във Едем. Нарече го Адам  (пръстта, с която го създаде, е червена). И му доведе всичките животни, за да получат имена.

Тогава Адам заспа и Бог създаде от реброто му жената. Така той – първосъздаденият – стана баща на общата ни майка Ева.

И заживяха в пищното им село като безплътни – не се тревожеха за вещи, не бяха още със плътска тегота обложени. Тогава им заповяда да не ядат от умното дърво; защото, каза, от него пониква смърт. „Ако изпълните заповедта“, им рече Бог, „тогава ще наследите пространството на безграничния живот“.

А сатаната им завиждаше и скърцаше със зъби. Не понасяше да гледа, как те живеят като ангели. Показа хубавия плод на Ева - и тя хареса го. И каза змият: „Ще бъдете подобни на богове и всичко ще разбирате.“ Жената взе и вкуси, и даде на съпруга си. И се отвориха очите им - и те познаха голотата си, и се засрамиха. Направиха си листни препаски.

А Насадителят на добросадните дървета разбра това. И сега - какво да многословим. Прогони ги и им възложи мъката на трудните и тежките дела.

Родоначалникът на хората засели се срещу градината. Облече се във кожа, позна жена си и с нея роди Авел и Каин. И Каин беше земеделец, Авел – пастир. И след като се случи убийството, прогонен беше Каин от първото им жилище. И беше първият, заел се да прави градове. А хората се умножиха и се започнаха разбойничествата им - и оскверниха  ръцете си с убийства.

А след братоубийството, за да се утешат Адам и Ева, Бог подари им Сит. Той беше праведен. И той постави имената на звездите. 

Оттогава човекът се отдаде на беззаконни дела и се зае да боготвори стихиите – звездите, слънцето и месеца – и даваше на тварите честта, която принадлежи на Бог.“

Потоп

Ной беше след Адам деветият. Той ненавиждаше душевните пороци. И като не можа да промени злотворните и нечестиви дела на хората около него, напусна мястото, където се роди, и се пресели. И бе му наредено да изработи ковчег и да затвори там от всяко животно по сушата и по морето; а също и летящите. И той направи тъй. Тогава Бог отвори небесните прозорци, водата се издигна и скри на планините върховете. И земното лице отново бе невидимо.

С Ной бяха синовете му – Сим, Хам, Яфет – и дъщерите му; а също и техните съпрузи и съпруги, и жена му.  Щом спря  дъждът, те слязоха. Така възникна втори свят.

От сътворението на Адам изминаха 2242 години до потопа.

Месрем, внук Хамов, отиде и заживя в Египет. Защото „Египет“ на еврейски е „Месрем“.

Неврод засели се в страна, наречена Асирия: по името „Асур“ - синът на Сим. Той пръв започна да си отдава чест като на бог. И той бе замислител на стълпотворението. Така реши да се съпротиви на Бог, за в случай, че Той помисли да прати пак на хората потоп.

И по съвета му започваха да вдигат стълп, със който почти достигага Луната. Тогава, по решение на Бог, се смесиха езиците и се разсеяаха по земната повърхност. А мястото на стълпа се нарече Вавилон – „смешение“.  

*

Египетско царство

Авраамово преселение

Асирийско царство – на цар Бел

Царство на Сезострий, цар египетски

Царство на Сарданапал, асирийския цар

Царство на Навуходоносор

Царство на Балтазар, син Навуходоносоров

Царство на Астиаг, мидийския цар

Царство на Кир

За лидийското царство

За Гигес

Царство на Камбис, син на Кир

Царство на Дарий

Царство на Ксеркс

Царство на Артаксеркс

Царство на Александър Македонски

Царство на Птолемей Първи

Царство на Птолемей Филаделф

Царство на царица Клеопатра

За евреите

За Мойсей

За Иисус Навин

За съдиите

Троянската война

За превземането на Троя

Царство на западните елини, което е в Рим (за Еней)

Царство на Ромил, първи цар на Рим

Царство на Тарквиний, пети цар след Ромил

Царство на Сервий Тилий

Царство на Брут, Колатин и мнозина други до Гай

Царство на Гай – Кесар и самодържец

Царство на Август Кесар

Царство на Тиберий Кесар

Цардство на Гай

Царство на Клавдий Кесар

Царство на Нерон

Царство на Галва, Отон и Вителий

Царство на Уеспасиан

Царство на Тит, негов син

Царство на Дометиан

Царство на Нерва

Царство на Траян

Царство на Андриан

Царство на Андонин

Царство на Марк Андонин

Царство на Комод

Царство на Пертинакс

Царство на Юлиан Дидие

Царство на Севир

Царство на Андонин Каракала

Царство на Диоклитиан и Максимиан

Царство на Констант

Царство на великия Константин, пръв цар на хриситяните

Царство на Константий, син на великия Константин

Царство на законопрестъпния Юлиан

...

Царство на Никифор Вотаниат

***

Ив. Дуйчев, Д. Лихачов, ред. Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассии в славянских литературах. БАН, 1988

Философския мудрости

            Някой человек учен на име Аристид, като хоратил на атинейците право и истина, онии безпутнии осудили того да го сюрдисат на някой кале.

*

Ами правосудний Бог що учинил после на царя Маврикия? Воздигнал Бог на него пак неговий един войвода мучителя на имя Фока, та победил Маврикия царя и узел му царството, и повелял да отсекат на царя главата. Но да би било токмо това, то толкова не би било дивно и страшно, коги са би утешил гняв Божий токмо сас посечението царю Маврикиево, ами са разпрострял тоя гняв Божий и до жената му, и до децата му, и до вси сродници неговии.

 О, колко ли й жалостно и плачевно било да гледа человек на таковое позорище (сеир)?  

*

Някой человек попитал едного греческаго философа на име Талес и рекъл му: „О, философе, на тоя свят що си най-малко и рядко видял?“

А он му отговорил и рекъл: „Мучители и зулумкяри на свето стари малко и рядко гледам, почто едвам от них някой да живей до бялая старост. И рядко се случва тям да постигнат совершени години, почто грях и зулум на человека живението скоро му престригва конецу като сас острии ножици.“

*

Анаксагор, ветхий он философ, макар и да бил елинин, ала всякоги держал на памят свою смертта своя и всякоги са готвил, како безпременно по естество свое тоя долг ще го заплати.

*

Тако и Адриан, цар римский, още докле не беше станал цар, имал едного человека душманина, що всякоги хочел да го убий. Ала като стана цар, у един ден да срещне того человека на пут и ония человека, като видя царя, от страх потрепера и отчая ся живението свое.  Ала цар не да му отмъсти, да го убий, ами му сас кротост рече: „Ето си имал чест (срекя), та станах цар, та са куртулиса и ти от смерт.“

Тако е прилично на господарите, коги приемнат власт, тогива е потребно ним да учинят добро, а не да повредят людието.

*

Траян, цар римский, постави едного везир на царството свое и даде му в руцете една сабя, и рече му: „Возми тая сабя, що я сеги предавам тебе зарад душманите мои. И още и аз сам ако не учиня праведно, сас тая сабя и мене да учиниш отмъщение (интикам)!“

*

Такивии златия речи думал и Иерон цар, мучител сикелийский, како цар никоги рахат не има.

Почто перво са варди от ястие, варди са навон коги спи като от някои наветници; бои са от многое собрание человеческое, бои са, гдето не има человеци, бои са сам да спи; бои са и от своите пазачи, почто не хоче без оружие да стоят пред него, ала и сас оружие не хоче да ги гледа пред себе си...

*

Затова е молчание разумное властителство и изряден канон. А то молчание кой го остави, он человек станва смущен като някой гемиджия, коги си затрий дюмену, тогива он бива игра на ветру и на талазите морскии. У таковое состояние приходи таковий человек, кой си не держи своята скритая работа на сердцето свое... Кой дерзне да обяви господарский или старческий совет, близо е на того человека да затрий главата своя.

Това гледаме и у персите, колико била тая работа у тих похвална и славна, кой си бил вардил устата да не излази от него между другите человеци скритая нихная работа.

Александро, великий цар, като бил у Персия сас войска, колико персяни фатил, и сас голямое тщание ги изпитвал да узнай на коя са епархия нахожда Дария цар, ала не можи ни от едного да уземе един отговор...

*

Ето, това е на человека голямое господарское началство, коги обладава човек себе си. Това е на господарите истинное и славное победителное торжество, коги надвий сам себе плотския похот. Кой человек това не чини и не тачи, он показува себе храбрий ерой душею и телом.

Знаяше това сас много разум преславний цар и пророк Давид, що он победил бил Голиата гиганта и едного аслана уморил, и всия войска сас юнашество свое превзиде, и повсъде му просветна името сас победителное торжество. Ала най-после он се надви от една жена... Но после, коги му приидеше на ум тоя грях, колко ли са червеше сас лице свое от срам и колко ли воздишаше скробно из глубини сердца и думаше: „Вскую бою ся в ден лютий? Беззаконие пяту моея обидет мя.“

Това беззаконие пяту, що дума он, друго нищо не е токмо оний неговий плотский грях, що го учини он сас Вирсавия. Почто сказуват докторите, како человек на пяту свою има една жила, що са от нея повдига на человека плотское возжеление.

*

Попитали някого философа, що е жена на свето...

А он отговорил: „Потопление мужу, талази на хижата, на рахата му повредение, на живота му пленение, любов ненавистная, ад неситий, крамола и дженк непочивен.“

*

Ами още и това не ли й достопоменуто, що сказува Иероним философ заради Кира, царя перскаго, како и неговите воини попленили на дженк и фатили царицата Пантеанская, що била и тялом, и лицем красна. Ала и он не изволил да я приведат пред него, нито хочел да я види.

Зарад това тоя грех другий цяр и ляк не има, освен бягание – да не гледаш жена и да не хоратиш нечистии думи сас нея...

*

За това сказува и Сократ философ и учи, како похот плотский и разгорение сластное другий приляг не има, освен бягание. И не друго, токмо потребно е оний человек да са уподоби на Одисея, що си замаза ушите сас восък твердо и тако промина морето сас гемия...

*

Почто не ли като узеха троадская Елена насила, колко ли на Троада разсип стана заради тая жена? И колико безчет хиляди человеци помряха, и колико злополучие би на вси они людие?

            *

            Колко да буде мудър и учен оний человек, и макар всия свят да буде обишел, и пак не е возможно тому да му не потребва от мудраго человека совет. Заради това, колко да буде високодостоен господар и колко да буде мудър, не е возможно тому все да прегледа и да издири, и да узнай.

А най-вече, който е тщеславен като Кесаря или пиян като Александра царя, или гневлив – като Пира царя, или немилосерд много като Анива царя, или нерадив и зефкчия – като Фавия царя...

*

Довтаса тоя сговор на ушите Демостена философа и той час востана и борзо потече при царя и при вси граждани, и сас голям глас привика на них и рече:

„Мужие атинейскии, що чините ви и що са сговаряте да подадете ви вашите мудреци на вашего душманина? Я постойте мало и слушайте аз да ви прикажа една притча, како имали някое време овчарите и волко прение между себе. И думали между себе: `Нашата крамола и нашей и вашей непочивание не са ли все псетата себеп на това? Ами дайте нам псетата да ги издавим ний, тогива вече ще си починете и вий, и ний.` И овчарите повяруваха тая реч и дадоха им псетата, щото вардяха овцете. И като липсаха псетата от овцете, и той час волците разграбиха овцете и затриха ги.

О, атинейци, ви ако дадете на того волка философите ваши, тако ще патите и ви сами. Почто е цар Филип волк грабител, а вие сте овци, а философите и риторите, те са ваши псета и всякоги вардят вас отвсъде и от все!“

***

Софроний Врачански. „Философския мудрости“. Втори видински сборник, 1802 г. НБКМ, № 1093

            В: Софроний Врачански. Съчинения, т. І. „БП“, 1989. Текстовете са избрани, разчетени и подготвени за печат от Афродита Алексиева, Николай Аретов, Върбан Вътов, Иван Радев