петък, 1 февруари 2008 г.

1: 16-23

16ου γαρ επαισχυνομαι το ευαγγελιον δυναμις γαρ θεου εστιν εις σωτηριαν παντι τω πιστευοντι ιουδαιω τε [πρωτον] και ελληνι
17δικαιοσυνη γαρ θεου εν αυτω αποκαλυπτεται εκ πιστεως εις πιστιν καθως γεγραπται ο δε δικαιος εκ πιστεως ζησεται
18αποκαλυπτεται γαρ οργη θεου απ ουρανου επι πασαν ασεβειαν και αδικιαν ανθρωπων των την αληθειαν εν αδικια κατεχοντων
19διοτι το γνωστον του θεου φανερον εστιν εν αυτοις ο θεος γαρ αυτοις εφανερωσεν
20τα γαρ αορατα αυτου απο κτισεως κοσμου τοις ποιημασιν νοουμενα καθοραται η τε αιδιος αυτου δυναμις και θειοτης εις το ειναι αυτους αναπολογητους
21διοτι γνοντες τον θεον ουχ ως θεον εδοξασαν η ηυχαριστησαν αλλ εματαιωθησαν εν τοις διαλογισμοις αυτων και εσκοτισθη η ασυνετος αυτων καρδια
22φασκοντες ειναι σοφοι εμωρανθησαν
23και ηλλαξαν την δοξαν του αφθαρτου θεου εν ομοιωματι εικονος φθαρτου ανθρωπου και πετεινων και τετραποδων και ερπετων

I. Защо е нужно да се казва "не се срамувам от евангелието (благовестието)?" Да не би това да значи "не се смятам за недостоен да разгласявам благовестието"? Дали δυναμις γαρ θεου εστιν значи "защото Благовестието е (не по-малко от) Божия сила за...", или просто "съществува Божия сила за.. "? Защо юдеинът е поставен на първо място? Дали "елинът" е избран произволно, като един измежду многото народи, или под "елин" се разбира "езичник" изобщо?

ІІ. В "кого (какво)" се разкрива Божията справедливост? В "благовестието" или във "всеки вярващ"? Какво значи изразът εκ πιστεως εις πιστιν? Че има напредък във вярата при всеки човек - най-напред е повярвал, а после (и благодарение на това) вярата му се засилва и става такава, че той "ще живее от нея"? Или че вярата се предава от един човек на друг?

ІІІ. Защо е казано изрично, че "Божият гняв" е "от небето"? ασεβεια και αδικια - едната дума означава "несправедливост спрямо Бога", а другата - "несправедливост спрямо човеците". Как истината може да се "задържа в" несправедливост?

ІV. νοουμενα - "невидимите Му неща" се "мислят" или "съзерцават, разбират"? Дали
η τε αιδιος αυτου... е приложение към "невидимите", както е предадено в някои преводи (примерно, English Standard Version - For his invisible attributes, namely, his eternal power and divine nature...); или просто е добавка (King James Version - For the invisible things of him... are clearly seen... even his eternal power and Godhead).

V. Въпросът за неизбежността на моралния (духовен, дори интелектуален?) упадък на "засуетилите се в разсъжденията/заблудилите се в суетните (напразните) си разсъждения".

VІ. ηλλαξαν την δοξαν του αφθαρτου θεου εν ομοιωματι - изразът е странен заради "εν". Също - дали ηλλαξαν е "промениха в" или "замениха за"? Затруднение се появява и от свързването на две думи за "образ" - εν ομοιωματι εικονος. Проблемът за иконите и изобщо за изобразяването на Бог. Почитането на иконите в православието - опасността да се гледа на тях като на магически предмети. Във връзка с израза φθαρτου ανθρωπου може да се обсъди и въпросът за чудотворното въздействие на мощите. Вярата в чудеса - доколко е съществена за християнина.

2 коментара:

scriba каза...

Следната бележка за синтаксиса на аориста на глаголите от 18-25 ст. Според Porter, Stanley E. (Idioms of the Greek New Testament, Sheffield Academic Press, p. 39) тези аористи са пример за aorist for timless action (аорист за действие извън времето). Той казва следнот: «Безвремения аорист (timeless aorist) бе дефииниран по рано (2.1.5 ). Този аорсит се появява често в притчи. Богословските пасажи, които развиват една концепция в поредица от доводи или идеи (Sustained theological passages) са също пример за тази употреба. Рим. 1:19-25: efanerwsen… edoxasan… hucaristhsan… emataiwqhsan… eskotisqh... emwranqhsan… hllaxan … paredwken… methllaxan… esebasqhsan… elatreusan… ([Бог] го разкри / изяви... прославиха … благодариха… стнаха безразсъдни… бе обзето от мрак… изгубиха разум.. замениха…) След началото на този откъс (с. 18) с емфатично безвремено сегашно време (ajpokalu/ptetai), Павел продължава с глаголи в аорист, като така конкретизира детайли от човешкото покваряване (human perversion)…. Като отделни примери трябва също да бъдат разглеждани и Мк. 1:11… Лк 7:35…» (Венци)

scriba каза...

Ето и мястото в Синтаксиса, където се изяснява концепцията: 2.1.5 “Безвременната употреба на времената (timless use of tenses) е запазена за случаи, в които въпрос за връзката с времето просто не съществува. Описаното събитие е разглеждано като стоящо извън интереса за времето (outside of temporal considerations). Например, тази употреба е осбено честа при тези изявления, които са част от богословско или математическо твърдение (propositions). И понеже глаголния аспект (verbal aspect) не е категория, обвързана с времето, би могло да се разисква, че всяка употреба на гръцкия глагол е безвременна (timless), след като употребата на глаголната форма само по себе си не конкретизира нищо по отношение на времето, когато действието е извършено. Въпреки истинността на това твърдение и понеже в много случаи (contexts) съществуват различни индикации относно времето, по-добре е да запазим настоящата категория за специфични случаи, в които е явно, че авторът не се занимава с времето на случване (where time is seen not to be an issue).», p. 33