2:14-22

14οταν γαρ εθνη τα μη νομον εχοντα φυσει τα του νομου ποιωσιν ουτοι νομον μη εχοντες εαυτοις εισιν νομος
15οιτινες ενδεικνυνται το εργον του νομου γραπτον εν ταις καρδιαις αυτων συμμαρτυρουσης αυτων της συνειδησεως και μεταξυ αλληλων των λογισμων κατηγορουντων η και απολογουμενων
16εν η ημερα κρινει ο θεος τα κρυπτα των ανθρωπων κατα το ευαγγελιον μου δια χριστου ιησου
17ει δε συ ιουδαιος επονομαζη και επαναπαυη νομω και καυχασαι εν θεω
18και γινωσκεις το θελημα και δοκιμαζεις τα διαφεροντα κατηχουμενος εκ του νομου
19πεποιθας τε σεαυτον οδηγον ειναι τυφλων φως των εν σκοτει
20παιδευτην αφρονων διδασκαλον νηπιων εχοντα την μορφωσιν της γνωσεως και της αληθειας εν τω νομω
21ο ουν διδασκων ετερον σεαυτον ου διδασκεις ο κηρυσσων μη κλεπτειν κλεπτεις
22ο λεγων μη μοιχευειν μοιχευεις ο βδελυσσομενος τα ειδωλα ιεροσυλεις

2:5-13

5κατα δε την σκληροτητα σου και αμετανοητον καρδιαν θησαυριζεις σεαυτω οργην εν ημερα οργης και αποκαλυψεως δικαιοκρισιας του θεου
6ος αποδωσει εκαστω κατα τα εργα αυτου
7τοις μεν καθ υπομονην εργου αγαθου δοξαν και τιμην και αφθαρσιαν ζητουσιν ζωην αιωνιον
8τοις δε εξ εριθειας και απειθουσιν τη αληθεια πειθομενοις δε τη αδικια οργη και θυμος
9θλιψις και στενοχωρια επι πασαν ψυχην ανθρωπου του κατεργαζομενου το κακον ιουδαιου τε πρωτον και ελληνος
10δοξα δε και τιμη και ειρηνη παντι τω εργαζομενω το αγαθον ιουδαιω τε πρωτον και ελληνι
11ου γαρ εστιν προσωπολημψια παρα τω θεω
12οσοι γαρ ανομως ημαρτον ανομως και απολουνται και οσοι εν νομω ημαρτον δια νομου κριθησονται
13ου γαρ οι ακροαται νομου δικαιοι παρα [τω] θεω αλλ οι ποιηται νομου δικαιωθησονται

1: 29-32 - 2:1-4

29πεπληρωμενους παση αδικια πονηρια πλεονεξια κακια μεστους φθονου φονου εριδος δολου κακοηθειας ψιθυριστας
30καταλαλους θεοστυγεις υβριστας υπερηφανους αλαζονας εφευρετας κακων γονευσιν απειθεις
31ασυνετους ασυνθετους αστοργους ανελεημονας
32οιτινες το δικαιωμα του θεου επιγνοντες οτι οι τα τοιαυτα πρασσοντες αξιοι θανατου εισιν ου μονον αυτα ποιουσιν αλλα και συνευδοκουσιν τοις πρασσουσιν

1διο αναπολογητος ει ω ανθρωπε πας ο κρινων εν ω γαρ κρινεις τον ετερον σεαυτον κατακρινεις τα γαρ αυτα πρασσεις ο κρινων
2οιδαμεν δε οτι το κριμα του θεου εστιν κατα αληθειαν επι τους τα τοιαυτα πρασσοντας
3λογιζη δε τουτο ω ανθρωπε ο κρινων τους τα τοιαυτα πρασσοντας και ποιων αυτα οτι συ εκφευξη το κριμα του θεου
4η του πλουτου της χρηστοτητος αυτου και της ανοχης και της μακροθυμιας καταφρονεις αγνοων οτι το χρηστον του θεου εις μετανοιαν σε αγει

I. Значение на думите и задоволителен български превод в 1:29-31. μεστους φονου - "пълни с убийство" е незадоволително. ερις - "свадливост", "сприхавост", "дрязги", "съперничество", "кавги"? εφευρετας κακων - "изобретатели на злини" или "интриганти"? ασυνθετους - който отказва или е неспосособен за съдействие. "Вероломен"?

ІІ. δικαιωμα του θεου - "отсъденото", "отреденото за справедливо", " [справедливото] решение", "присъдата"? συνευδοκουσιν - "подкрепят", "одобряват"?

ІІІ. Към кое твърдение отпраща διο? Кой е "съдещият"? Юдеинът или "всеки човек"? Дали това не е напомняне на юдеите, че би трябвало да осъждат самия порок, а не езичника като такъв?

ІV. το κριμα - "присъда"? Да се сравни с δικαιωμα. πρασσοντας και ποιων - защо са употребени и двете думи. Напълно синонимни ли са? За ποιεω срв. Битие, 1:1 и Аристотеловото разграничение между πραξις и ποιησις. συ - умишлено употребено, за да се обърне внимание на адресата - "именно ти!"

V. χρηστοτης - "доброта"? Значениет она χρηστον в "Поетиката". μακροθυμια - срв. І Коринтяни, 13.

VІ. μετανοια - разликата между "разкаяние" и "покаяние". Въпросът за църковния (на православната църква) жаргон.

1: 24-28

24διο παρεδωκεν αυτους ο θεος εν ταις επιθυμιαις των καρδιων αυτων εις ακαθαρσιαν του ατιμαζεσθαι τα σωματα αυτων εν αυτοις
25οιτινες μετηλλαξαν την αληθειαν του θεου εν τω ψευδει και εσεβασθησαν και ελατρευσαν τη κτισει παρα τον κτισαντα ος εστιν ευλογητος εις τους αιωνας αμην
26δια τουτο παρεδωκεν αυτους ο θεος εις παθη ατιμιας αι τε γαρ θηλειαι αυτων μετηλλαξαν την φυσικην χρησιν εις την παρα φυσιν
27ομοιως τε και οι αρσενες αφεντες την φυσικην χρησιν της θηλειας εξεκαυθησαν εν τη ορεξει αυτων εις αλληλους αρσενες εν αρσεσιν την ασχημοσυνην κατεργαζομενοι και την αντιμισθιαν ην εδει της πλανης αυτων εν εαυτοις απολαμβανοντες
28και καθως ουκ εδοκιμασαν τον θεον εχειν εν επιγνωσει παρεδωκεν αυτους ο θεος εις αδοκιμον νουν ποιειν τα μη καθηκοντα

І. "Предаде" (παρεδωκεν) има смисъл на "хвърли в", "затвори в", или по-скоро на "остави", "позволи" (да живеят както намерят за добре)?

ІІ. На много места употребата на εν създава затруднения. "В желанията на сърцата им" значи "потопени в желанията, жертви на желанията си"? εν αυτοις - "сред тях", "в средата на хора, подобни на тях"; или пък αυτοις са самите тела и следователно става дума за омърсяване, което води до лишаването им (на телата) от достойнство.

ІІІ. Християнското отношение към тялото. Човешкото тяло е "храм Божи"; осветено е благодарение на раждането на Спасителя в плът; ще бъде възкресено. Разликата спрямо античното отношение към тялото, което се цени като източник на удоволствия (в подземното царство, още според Омир, човек не може да се наслаждава, тъй като тялото му е "сянка"), но същевременно, пак по същата причина, е и тежест, препятствие пред душата по пътя й към знание и добродетелен живот. То е пречка за "философстване" - главно при Платон, но донякъде и според Аристотел.

ІV. μετηλλαξαν - "заменям за" или "изменям в посока на". Употребява се с два различни предлога - εν и εις

V. εσεβασθησαν και ελατρευσαν - не са синонимни, означават двата аспекта на религиозно поведение - преживяване и ритуал, "почитание" и "служение". παθη ατιμιας - "недостойни емоции/преживявания"? Събития, накърняващи достойнството им? Може да се направи връзка с биографията на "човека-магаре", разработена от Лукиан и Апулей през ІІ век. Там Луций, който проявява интерес към магьосничество, е превърнат в магаре и преживява неща (παθη), които са буквално болезнени, но и го карат да се чувства унизен (ατιμασθεις).

VІ. αι θηλειαι αυτων - "жените им", "техните женски". Защо се избягва γυναικες? Дали за да се упрекнат тези "същества от женски пол", или да се подскаже, че те може и да не са в брачна връзка с мъжете, или просто за да се означат заедно всички техни близки от женски пол - не само съпруги, но също и сестри, дъщери, майки, дори робини?

VІІ. κατεργαζομενοι - την αντιμισθιαν απολαμβανοντες. Говори иронично за "извършване на работа" и получаване на справедливо "заплащане". Да се сравни с Платоновия израз за "консумиране на сексуална връзка" - διαπραξασθαι (Павзаний в "Пирът"). Отново се избягва да се говори за Божия намеса и за наказание, налагано на хората "отвън". Те са по-скоро независими от Бог, получават това, което сами желаят да получат. Защо εν εαυτοις? Това означава буквално "в телата" или по-общо "в себе си", сиреч, пострадват непосредствено като индивиди; отплатата не идва като нещо външно, а е изменение на самия човек.

VІІІ. ουκ εδοκιμασαν ... εις αδοκιμον νουν. Не одобриха възможността да знаят за Бог и поради това бяха оставени на "негодния ум", който не е нито изпитан/одобрен от Бог, нито пък способен да изпитва правилно каквото и да е.

1: 16-23

16ου γαρ επαισχυνομαι το ευαγγελιον δυναμις γαρ θεου εστιν εις σωτηριαν παντι τω πιστευοντι ιουδαιω τε [πρωτον] και ελληνι
17δικαιοσυνη γαρ θεου εν αυτω αποκαλυπτεται εκ πιστεως εις πιστιν καθως γεγραπται ο δε δικαιος εκ πιστεως ζησεται
18αποκαλυπτεται γαρ οργη θεου απ ουρανου επι πασαν ασεβειαν και αδικιαν ανθρωπων των την αληθειαν εν αδικια κατεχοντων
19διοτι το γνωστον του θεου φανερον εστιν εν αυτοις ο θεος γαρ αυτοις εφανερωσεν
20τα γαρ αορατα αυτου απο κτισεως κοσμου τοις ποιημασιν νοουμενα καθοραται η τε αιδιος αυτου δυναμις και θειοτης εις το ειναι αυτους αναπολογητους
21διοτι γνοντες τον θεον ουχ ως θεον εδοξασαν η ηυχαριστησαν αλλ εματαιωθησαν εν τοις διαλογισμοις αυτων και εσκοτισθη η ασυνετος αυτων καρδια
22φασκοντες ειναι σοφοι εμωρανθησαν
23και ηλλαξαν την δοξαν του αφθαρτου θεου εν ομοιωματι εικονος φθαρτου ανθρωπου και πετεινων και τετραποδων και ερπετων

I. Защо е нужно да се казва "не се срамувам от евангелието (благовестието)?" Да не би това да значи "не се смятам за недостоен да разгласявам благовестието"? Дали δυναμις γαρ θεου εστιν значи "защото Благовестието е (не по-малко от) Божия сила за...", или просто "съществува Божия сила за.. "? Защо юдеинът е поставен на първо място? Дали "елинът" е избран произволно, като един измежду многото народи, или под "елин" се разбира "езичник" изобщо?

ІІ. В "кого (какво)" се разкрива Божията справедливост? В "благовестието" или във "всеки вярващ"? Какво значи изразът εκ πιστεως εις πιστιν? Че има напредък във вярата при всеки човек - най-напред е повярвал, а после (и благодарение на това) вярата му се засилва и става такава, че той "ще живее от нея"? Или че вярата се предава от един човек на друг?

ІІІ. Защо е казано изрично, че "Божият гняв" е "от небето"? ασεβεια και αδικια - едната дума означава "несправедливост спрямо Бога", а другата - "несправедливост спрямо човеците". Как истината може да се "задържа в" несправедливост?

ІV. νοουμενα - "невидимите Му неща" се "мислят" или "съзерцават, разбират"? Дали
η τε αιδιος αυτου... е приложение към "невидимите", както е предадено в някои преводи (примерно, English Standard Version - For his invisible attributes, namely, his eternal power and divine nature...); или просто е добавка (King James Version - For the invisible things of him... are clearly seen... even his eternal power and Godhead).

V. Въпросът за неизбежността на моралния (духовен, дори интелектуален?) упадък на "засуетилите се в разсъжденията/заблудилите се в суетните (напразните) си разсъждения".

VІ. ηλλαξαν την δοξαν του αφθαρτου θεου εν ομοιωματι - изразът е странен заради "εν". Също - дали ηλλαξαν е "промениха в" или "замениха за"? Затруднение се появява и от свързването на две думи за "образ" - εν ομοιωματι εικονος. Проблемът за иконите и изобщо за изобразяването на Бог. Почитането на иконите в православието - опасността да се гледа на тях като на магически предмети. Във връзка с израза φθαρτου ανθρωπου може да се обсъди и въпросът за чудотворното въздействие на мощите. Вярата в чудеса - доколко е съществена за християнина.

1: 11-15

11επιποθω γαρ ιδειν υμας ινα τι μεταδω χαρισμα υμιν πνευματικον εις το στηριχθηναι υμας
12τουτο δε εστιν συμπαρακληθηναι εν υμιν δια της εν αλληλοις πιστεως υμων τε και εμου
13ου θελω δε υμας αγνοειν αδελφοι οτι πολλακις προεθεμην ελθειν προς υμας και εκωλυθην αχρι του δευρο ινα τινα καρπον σχω και εν υμιν καθως και εν τοις λοιποις εθνεσιν
14ελλησιν τε και βαρβαροις σοφοις τε και ανοητοις οφειλετης ειμι
15ουτως το κατ εμε προθυμον και υμιν τοις εν ρωμη ευαγγελισασθαι


І. Какво означава χαρισμα πνευματικον? Дали става дума за: 1) предаване на част от "духовността", основана на вярата, която не би била еднаква при всички вярващи, щом като и вярата е различна (поне различно силна и постоянна); или 2) осезаема следа от присъствието на Светия Дух, Който е слязъл върху всеки от апостолите, а също и върху Павел при пътуването му към Дамаск; или 3) способност за извършване на чудеса, която се дължи на Светия Дух, и която притежават апостолите, но биха могли да я предават и на други вярващи?

ІІ. τουτο δε εστιν се отнася до: 1) цялото предходно изречение - "да ви видя, да ви предам духовен дар, да получите подкрепа"; или до 2) "да ви предам някакъв духовен дар, така че да получите подкрепа" или само до 3) "да получите подкрепа"?

ІІІ. Какъв е смисълът от употребата на εν αλληλοις? Ако значи "и в мен, и във вас", то това не дублира ли излишно υμων τε και εμου?

ІV. Дали εκωλυθην значи 1) "предпочитах да не идвам" (защото преценявах, че беше рано и пр.); или 2) "Бог ми забраняваше" (въпреки личното ми желание); или 3) "бях възпрепятстван от външни обстоятелства"?

V. Ако човечеството се дели на ελληνες и βαρβαροι къде стоят "римляните"? Какъв е смисълът на разграничението σοφοι - ανοητοι? По какъв начин са "мъдри" σοφοι - дали тяхната мъдрост ги прави възприемчиви и към благовестието? Също и ανοητοι - в какво се състои "недостигът на ум" при тях?

1: 8-10

8πρωτον μεν ευχαριστω τω θεω μου δια ιησου χριστου περι παντων υμων οτι η πιστις υμων καταγγελλεται εν ολω τω κοσμω
9μαρτυς γαρ μου εστιν ο θεος ω λατρευω εν τω πνευματι μου εν τω ευαγγελιω του υιου αυτου ως αδιαλειπτως μνειαν υμων ποιουμαι
10παντοτε επι των προσευχων μου δεομενος ει πως ηδη ποτε ευοδωθησομαι εν τω θεληματι του θεου ελθειν προς υμας


І. Защо Павел благодари на Бог именно "чрез Иисуса Христа"? Днес ние рядко се изразяваме така. Дали това означава, че той (може би подобно на другите апостоли и на повярвалите от това време) мисли Христа много повече като посредник между хората и Бог, отколкото ние днес?

ІІ. Какво разбира ап. Павел под πιστις υμων? Дали това е някаква вяра (някакво предание), която да е специфична за римската християнска община? Има ли нещо във вярата на римляните-християни, което да е различно от това, в което вярват всички останали християни? Или целта му е да каже, че след като вярата в Христа е станала вяра и за жители на самия град Рим, то това й придава по-голяма тежест по целия свят?

ІІІ. Дали римляните-християни по това време са главно повярвали юдеи, или сред тях има и множество бивши езичници (поради което и коментатори като Йоан Златоуст въз основа на 1:6 говорят за тези "римляни" като за народ, поставен редом със скити и траки?)

1: 5-7

5δι ου ελαβομεν χαριν και αποστολην εις υπακοην πιστεως εν πασιν τοις εθνεσιν υπερ του ονοματος αυτου
6εν οις εστε και υμεις κλητοι ιησου χριστου
7πασιν τοις ουσιν εν ρωμη αγαπητοις θεου κλητοις αγιοις χαρις υμιν και ειρηνη απο θεου πατρος ημων και κυριου ιησου χριστου



І. Кои сме тези, за които се казва "получихме" (ελαβομεν). Дали Павел говори лично и само за себе си, или и за апостолите, или за всички повярвали?
υπερ του ονοματος αυτου - това значи "за разпространение славата на неговото име" или "заради неговото име" (защото то ни е скъпо, пазим го, дава ни сили)?

ІІ. υπακοη πιστεως. Смисълът е или 1) "подчиняваме се на вяра" (а не по силата на аргументи, или защото сами сме станали свидетели, или поради насилие) или 2) "подчиняваме се на вярата" (сиреч на точно тази вяра - в Христа, на точно това учение, а не на друго).
Вярата е нещо, на което се подчиняваме, а не го овладяваме (и следователно не можем да се разпореждаме с него, да го ползваме за нещо).

ІІІ. Кои са онези, сред които са "римляните" (εν οις εστε)? Това "народите" ли са, или "получилите благодат и апостолство"?

1: 1-4

1παυλος δουλος ιησου χριστου κλητος αποστολος αφωρισμενος εις ευαγγελιον θεου
2ο προεπηγγειλατο δια των προφητων αυτου εν γραφαις αγιαις
3περι του υιου αυτου του γενομενου εκ σπερματος δαυιδ κατα σαρκα
4του ορισθεντος υιου θεου εν δυναμει κατα πνευμα αγιωσυνης εξ αναστασεως νεκρων ιησου χριστου του κυριου ημων


І.Дали δουλος трябва да бъде "роб" или "слуга" или "служител"? Думата "раб" изглежда архаична, макар да има предимството, че означава точно "онзи, който служи на Бог".
По какъв начин Павел "служи" на Иисус Христос? Както роб се подчинява безусловно на господаря си (но може би понякога с нежелание и само по необходимост)? Или като временно подчинил се и на заплащане, но пък положението му е презряно ("слуга")? Или като свободно нает, но винаги готов да напусне позицията си, ако му предложат по-добра ("служител")?
Дали δουλος в класическия полисен старогръцки, а после в койне-то и отделно в Септуагинтата и Новия завет звучи по-различно, отколкото днес ни звучи думата роб (слуга)?

ІІ. Дали κλητος значи, че Павел заема по-особено положение сред апостолите? Може би Петър, Андрей, Йоан не се наричат никъде κλητοι и така Павел обозначава различието си от тях?

ІІІ. По какъв начин е "определен" - αφωρισμενος? Откога? И пак - с негово съгласие ли или независимо от волята му (по "съдба", с решение отвисоко). В Гал. 1:15 се казва, че Бог го е определил от утробата на майка му (и след това го е призовал, за да бъде κλητος)- ο αφορισας με εκ κοιλιας μητρος μου και καλεσας δια της χαριτος αυτου

ІV. 1:4 изглежда много труден.
1. Как Иисус Христос, нашият Господ е "определен" (ορισθεις) като Син Божи? Щом това е станало във връзка с и дори "в резултат от" (εξ) възкресението, Той трябва само да е бил "явен" като такъв, да стане вече известно, че е такъв. Той не може да е "станал" Син във връзка с възкресението Си, тъй като е бил такъв вечно. εν δυναμει трябва да е "в чудо, чрез чудо".
2. Имаше спор около κατα πνευμα αγιωσυνης. Дали е а) синтактично и смислово съответствие на κατα σαρκα, и тогава цялото ще значи "по (според) плът - от семето (поколението) Давидово, а пък по (според, в съгласие) дух (а) на светостта (Му!)- определен (явен) за (като) Син Божи"? Или б), както засега си мисля, "според (устроеното от, съгласно промисъла на) Светия Дух"? за б) трудността е в странния израз πνευμα αγιωσυνης. Според а) обаче ще излезе, че Христос е имал някаква "заслуга" (светостта на духа Му) пред Отец и затова е бил явен-определен като Син. И, освен това, защо няма δε, с което да се покаже недвусмислено, че κατα σαρκα и κατα πνευμα са в съответствие?