Античността в "Кентърбърийски разкази"

„Кентърбърийски разкази“ са писани в последната четвърт на XIV в.

Чосър е превеждал „Роман за розата“, където се споменават имена от античната митология, история и литература; също на градове, географски области и културни реалии.

Той изглежда силно повлиян от Овидий (с. 122-123 от превода). 

Митология:

олимпийски богове:

Марс, Юнона, Венера, Меркурий, Диана, Вулкан, Юпитер, Феб (Аполон), Палада, Нептун, Плутон

по-низши или неолимпийски божества; музи, нереиди, нимфи и др.; римски божества:

Фортуна, Дафна, Купидон, Сатурн, Пиериди (музи), Прозерпина, Хименей, Янус, Бакх, Кирка

гиганти, обожествени природни явления, чудовища, забележителни животни:

минотавърът от Крит, Пеней (река), кучето Цербер; немейският лъв, кентаври, харпии, Антей, Хиполита, Бусирис, кентавърът Нес (свързани с подвизите на Херакъл), стоокият Аргус, Питон (убит от Аполон), Пегас

ранни (преди аргонавтите) герои:

Пазифая от Крит; Тезей, Пиритой, Демофонт (син на Тезей) и Филида;

Кадъм, Амфион, Креон от Тива; Капаней и Амфиарай (и жена му Ерифила) от Аргос - участници в похода срещу Тива;

Херакъл, Деянира, Алкестида; Адонис, Ариадна, Егей

от времето на аргонавтите:

Медея, Хипсипила, Аталанта, Мелеагър, Орфей

от Троянската война и завръщанията на героите, участвали в нея:

Приам, Телеф (син на Херакъл), Клитемнестра

Ахил (и Бризеида), Хектор, Андромаха

Елена, Хермиона

Лаодамия (и Протезилай)

Пир (Неоптолем), Синон

Еней и Дидона, Турн

от неопределено време, несвързани с определено събитие, легендарни и литературни герои:

Тисба (любимата на Пирам), Актеон, Ликург (тракийски цар), Леандър (любимият на Херо), Пигмалион (от Кипър), цар Мидас, Хермес Трисмегист

историческо време (гърците и „около“ тях):

ранни поети и Херодотов разказ

Омир

Семирамида; Крез, Кир (завладява Вавилон), Камбиз; Артемизия

класика (главно философи, учени, художници)

Хипократ, Сократ (и Ксантипа), Алкивиад, Платон и Аристотел,

Апелес, Зевксис

елинизъм (философи и учени, македонска империя, диадохи)

Евклид, Епикур, Хризип;

Александър Македонски, Филип II, Дарий III Кодоман;

Антиох IV Епифан, Родогуна (партска принцеса, съпруга на Деметрий II)

историческо време (римляни и „около“ тях):

царска епоха:

Лукреция, Тарквиний

република (и неримляни, но участващи в историята на Рим):

Апий Клавдий, Виргиний и дъщеря му (според Ливий)

Ханибал, Хаздрубал Боетарх;

Салустий, Катул, Корнелий Гал

граждански войни:

Цицерон, Юлий Цезар, Помпей, Брут и Касий, Антоний

Августово време:

Вергилий, Овидий („Метаморфози“, „Любовно изкуство“);

Тит Ливий, Валерий Максим

след Август, I в.

императорите Клавдий и Нерон;

Лукан, Сенека, Стаций („Тебаида“), Светоний

II-IV в.

Птолемей „Алмагест“, Ювенал;

императорите Клавдий II, Галиен, Аврелиан

Зенобия от Палмира

след IV в.

Макробий („Сънят на Сципион“),  Боеций

география и култура на античния свят:

Троя (Илион), Спарта, Коринт, Китерон, Парнас, „гръцкото море“, „хекзаметър“ „древни трагедии“, Тесалия (битка между Цезар и Помпей)

„около“ античния свят:

скити, Инд, Тракия („край мразовит“), Египет, Сирия, Картаген

*

Джефри Чосър. „Кентърбърийски разкази“. Превод Александър Шурбанов. „НК“, 1980

Античността в "Роман за розата"

            „Роман за розата“ е писан през ХIII в. от двама автори. Първият – Гийом дьо Лорис пише около 1230, а Жан дьо Мьон го продължава около 40 години след смъртта му (ст. 10925-10930). Продължението, написано от него, е повече от четири пъти по-дълго от текста на Лорис.

Лорис не е показал почти никакъв интерес към античността – и да е имал, това не личи от написаното. Мьон обаче споменава множество имена. Може да ги разделим според епохи (както би трябвало да стоят в античното съзнание); според това, дали са богове, герои или исторически деятели и писатели; дали са гръкоезични, латиноезични или други.

*

Митология:

Боговете, за които гръцките автори са разказали множество митове, по-често са споменати с латинските им имена. Ето олимпийските:

Юпитер и Юнона; Вулкан, Венера, Марс; Феб (Аполон), Деметра (или Церера); Меркурий (Хермес)

освен тях са споменати по-низши или просто неолимпийски божества:

Бакх, Кибела, Пан

титани от предното поколение, чудовища:

мойрите (Клото, Лахезиз, Атропос); адската река Ахеронт, кучето Цербер, фуриите (Алекто, Тисифона, Мегера); великанът Титий, хвърлен в Тартар за някакво провинение; стоокият гигант Аргус.

Имена на някои ранни (преди аргонавтите) герои:

Девкалион и Пира, единствени оцелелели от потопа; някои осъдени на мъчения след смъртта - Иксион (цар на лапитите, баща на Пиритой), Тантал (фригиец, баща на Пелопс и Ниоба); Сизиф (син на цар Еол, дядо на Белерофонт)

Херакъл и Деянира; приятелите Тезей и Пиритой; Демофонт (син на Тезей) и Филида;

елевзинецът Триптолем; Фороней (от Аргос, син на Инах, баща на Ниоба); Амфион (от Тива, брат на Зет, съпруг на Ниоба); Дедал (син на Метион, правнук на Ерехтей); Адонис (баща на Еней от Афродита)

Кинирас (асирийски цар, внук на Пигмалион – брата на Дидона, баща на Адонис); финикиецът Кадъм, основател на Тива.

от времето на аргонавтите:

Язон и Медея

от Троянската война и завръщанията на героите, участвали в нея; чудавища и божества, с които те се срещат:

Парис и Енона; Елена; Хекуба и Приам

Пенелопа. Еней и Дидона; Палинур (кормчия на Еней)

Кирка; Харибда

...

Историческо време (гърци):

ранни поети; време на мъдреците; Херодотов разказ:

Омир

Питагор (заради „Златните стихове“), Дарий (и майка му); Крез, качен от Кир на кладата

класика и елинизъм (споменават се главно философи и художници)

Емпедокъл, Сократ, Платон („Тимей“), Аристотел, Теофраст „Златна книга“, Евклид

Мирон, Поликлет, Зевксис, Парасий, Апелес

Александър Македонски

Историческо време (Рим):

царска епоха:

Лукреция

република (главно поети, историци и оратори):

Виргиния и баща й

Корнелий Гал, Катул

Салустий

Цицерон („Реторика“, „Сънят на Сципион“)

Августово време:

Вергилий, Хораций, Овидий, Тибул

Ливий

след Август, I в.:

Лукан, Сенека, Нерон

II-IV в.:

Ювенал, Клавдий Птолемей („Алмагест“)

Клавдиан

след IV в.

император Юстиниан

*

Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мьон. „Роман за розата“. Превод Паисий Христов. „НК“, 1997

Приключения Телемаха, сына Одиссееваго

              Сочинение Фенелона французкаго списателя. Преведе се от францускiй на славяноболгарский язык одъ П.Г. Пиперова и ныне перво напечатася иждивением преводителя.

              *

Калипсо не можеше да се утеши заради Одиссеевое отшествие. Она на свое тужение познаваше себе си злощастну заради свое безсмертие, нейная пещера веке не звучеше от гласа ея, нимфи кои слугуваха ней, не смееха да й проговорат, она се разхождаше често по едну разцавтелу зеленину, где владееше една непрестанна пролет в острове ея; но тия прекрасни места далек от да умалят нейныя тужины не чинеха друго, само й докаруваха жалостное наумение заради Одиссея, кого она беше видела толку пути при себе си...

...Телемах сос воздыханием му отговори: подобре да ме погубат бози, неже да вида немужество и роскошство да обладаят сердце мое! Не, не, Одиссеев син не ще се победи никога от неприятелныя прелести по един живот сластолюбив и немужествен. Но кое небесно благодеяние ни направи да намерим, по нашее кораблетрошение, тую Богиню, или тую смертну, коя натовари нас съ толку благодеяния?

Бойсе, отговори Ментор, да не те натовари сос злини: бойсе от нейныя сладки прелести помного от оныя скалы, кои ти строшиха корабл: кораблетрошение и смерт са помалку зли от сладости, кои повреждават добродетел. Пазисе добре да не веруваш сичко, що ти прикаже она: младост е леснопрелесна, она се обрича сичко да направи от самосебеси; ако и да е слаба, чинисе ней сичко возможно... сохраняй себеси да не слушаш сладкия и ласкателны Калипсiины речи, кои се поползают като змiи под цветя, пазисе от тую скрыту отраву, не верувай себе си; и слушай секога мои советы.

После они се вратиха при Калипсо, где она ги чекаше...

... история моего нещастия, рече он, много е долга: не, не, отговори Калипсо; аз желая да ю чуя, сотвори добро да ми ю поведаш. Она го сили много време, напоследок он не можа да й противостои и поче тако:

Аз пойдох от Iтакiи да отида да попытам другия цари, кои се беха вратили из Троадское обсаждение заради некоя вест от отца моего. Обручницы на майка ми Пенелопа почудиха се заради мое отшествие, понеже се нудех да го скрыя от них, като познах нихное лукавство...

              *

             (Виена, 1845)