Античността в "Роман за розата"

            „Роман за розата“ е писан през ХIII в. от двама автори. Първият – Гийом дьо Лорис пише около 1230, а Жан дьо Мьон го продължава около 40 години след смъртта му (ст. 10925-10930). Продължението, написано от него, е повече от четири пъти по-дълго от текста на Лорис.

Лорис не е показал почти никакъв интерес към античността – и да е имал, това не личи от написаното. Мьон обаче споменава множество имена. Може да ги разделим според епохи (както би трябвало да стоят в античното съзнание); според това, дали са богове, герои или исторически деятели и писатели; дали са гръкоезични, латиноезични или други.

*

Митология:

Боговете, за които гръцките автори са разказали множество митове, по-често са споменати с латинските им имена. Ето олимпийските:

Юпитер и Юнона; Вулкан, Венера, Марс; Феб (Аполон), Деметра (или Церера); Меркурий (Хермес)

освен тях са споменати по-низши или просто неолимпийски божества:

Бакх, Кибела, Пан

титани от предното поколение, чудовища:

мойрите (Клото, Лахезиз, Атропос); адската река Ахеронт, кучето Цербер, фуриите (Алекто, Тисифона, Мегера); великанът Титий, хвърлен в Тартар за някакво провинение; стоокият гигант Аргус.

Имена на някои ранни (преди аргонавтите) герои:

Девкалион и Пира, единствени оцелелели от потопа; някои осъдени на мъчения след смъртта - Иксион (цар на лапитите, баща на Пиритой), Тантал (фригиец, баща на Пелопс и Ниоба); Сизиф (син на цар Еол, дядо на Белерофонт)

Херакъл и Деянира; приятелите Тезей и Пиритой; Демофонт (син на Тезей) и Филида;

елевзинецът Триптолем; Фороней (от Аргос, син на Инах, баща на Ниоба); Амфион (от Тива, брат на Зет, съпруг на Ниоба); Дедал (син на Метион, правнук на Ерехтей); Адонис (баща на Еней от Афродита)

Кинирас (асирийски цар, внук на Пигмалион – брата на Дидона, баща на Адонис); финикиецът Кадъм, основател на Тива.

от времето на аргонавтите:

Язон и Медея

от Троянската война и завръщанията на героите, участвали в нея; чудавища и божества, с които те се срещат:

Парис и Енона; Елена; Хекуба и Приам

Пенелопа. Еней и Дидона; Палинур (кормчия на Еней)

Кирка; Харибда

...

Историческо време (гърци):

ранни поети; време на мъдреците; Херодотов разказ:

Омир

Питагор (заради „Златните стихове“), Дарий (и майка му); Крез, качен от Кир на кладата

класика и елинизъм (споменават се главно философи и художници)

Емпедокъл, Сократ, Платон („Тимей“), Аристотел, Теофраст „Златна книга“, Евклид

Мирон, Поликлет, Зевксис, Парасий, Апелес

Александър Македонски

Историческо време (Рим):

царска епоха:

Лукреция

република (главно поети, историци и оратори):

Виргиния и баща й

Корнелий Гал, Катул

Салустий

Цицерон („Реторика“, „Сънят на Сципион“)

Августово време:

Вергилий, Хораций, Овидий, Тибул

Ливий

след Август, I в.:

Лукан, Сенека, Нерон

II-IV в.:

Ювенал, Клавдий Птолемей („Алмагест“)

Клавдиан

след IV в.

император Юстиниан

*

Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мьон. „Роман за розата“. Превод Паисий Христов. „НК“, 1997