Приключения Телемаха, сына Одиссееваго

              Сочинение Фенелона французкаго списателя. Преведе се от францускiй на славяноболгарский язык одъ П.Г. Пиперова и ныне перво напечатася иждивением преводителя.

              *

Калипсо не можеше да се утеши заради Одиссеевое отшествие. Она на свое тужение познаваше себе си злощастну заради свое безсмертие, нейная пещера веке не звучеше от гласа ея, нимфи кои слугуваха ней, не смееха да й проговорат, она се разхождаше често по едну разцавтелу зеленину, где владееше една непрестанна пролет в острове ея; но тия прекрасни места далек от да умалят нейныя тужины не чинеха друго, само й докаруваха жалостное наумение заради Одиссея, кого она беше видела толку пути при себе си...

...Телемах сос воздыханием му отговори: подобре да ме погубат бози, неже да вида немужество и роскошство да обладаят сердце мое! Не, не, Одиссеев син не ще се победи никога от неприятелныя прелести по един живот сластолюбив и немужествен. Но кое небесно благодеяние ни направи да намерим, по нашее кораблетрошение, тую Богиню, или тую смертну, коя натовари нас съ толку благодеяния?

Бойсе, отговори Ментор, да не те натовари сос злини: бойсе от нейныя сладки прелести помного от оныя скалы, кои ти строшиха корабл: кораблетрошение и смерт са помалку зли от сладости, кои повреждават добродетел. Пазисе добре да не веруваш сичко, що ти прикаже она: младост е леснопрелесна, она се обрича сичко да направи от самосебеси; ако и да е слаба, чинисе ней сичко возможно... сохраняй себеси да не слушаш сладкия и ласкателны Калипсiины речи, кои се поползают като змiи под цветя, пазисе от тую скрыту отраву, не верувай себе си; и слушай секога мои советы.

После они се вратиха при Калипсо, где она ги чекаше...

... история моего нещастия, рече он, много е долга: не, не, отговори Калипсо; аз желая да ю чуя, сотвори добро да ми ю поведаш. Она го сили много време, напоследок он не можа да й противостои и поче тако:

Аз пойдох от Iтакiи да отида да попытам другия цари, кои се беха вратили из Троадское обсаждение заради некоя вест от отца моего. Обручницы на майка ми Пенелопа почудиха се заради мое отшествие, понеже се нудех да го скрыя от них, като познах нихное лукавство...

              *

             (Виена, 1845)