Рим и Палестина. Лекции ІІІ-VІ

V. Юдейската история от превода на 70-те до възстановяването на богослужението при Юда Макавей (“Юдейски древности”, ХІІ, 3 – ХІІ, 6)
(лекция 3 - 21 февруари)
Аристей, приближен на царя, предлага във връзка с превода да бъдат освободени от робство намиращите се в Египет юдеи. Това е изпълнено и е установена връзка с първосвещеника в Йерусалим. Той изпраща 72 преводачи, които са приети с най-големи почести в Александрия от Птолемей. Преводът е завършен за 72 дни и е одобрен от александрийските юдеи.
Селевк І Никатор, основател на Антиохия и владетел на по-голямата част от Александровата империя дава гражданство на юдеите по тези територии.
Антиох ІІІ Велики подкрепя поддръжката на Храма и издава укази в полза на Законовия ред (да не се внася месо от забранени животни в града и др.)
Разказана е историята за Йосиф, който получава от египетския цар правото да събира данъците в Сирия, Финикия и Палестина. Йосиф е племенник на първосвещеника Ония (Ония ІІ, син на Симон, син на Ядус, син на Йоан, син на Юда, син на Елиасив, син на Йоаким, син на Ездра – такъв е редът, доколкото може да се заключи от съобщенията на Йосиф). Следва разказ за раждането на сина му Хиркан, приключенията на Хиркан и смъртта му във времето на Антиох ІV Епифан.
Първосвещениците Язон (Иисус) и Менелай (Ония ІІІ), синове на Симон и братя на Ония ІІ, влизат в конфликт, раздухван от Антиох ІV. Менелай предлага на Антиох да му съдейства за въвеждане на елинско образование и начин на живот в Йерусалим. Антиох влиза два пъти в града (170 и 168) и започва гонение срещу юдеите, за да премахне богослужението и унищожи религията им. Почти веднага в Модин избухва въстание, оглавено от свещеника Мататия и синовете му (Йоан, Симон, Юда, Елеазар, Йонатан). Скоро след това Мататия умира и въстанието се оглавява от Юда (167 г.). Той печели няколко битки срещу царските войски, оглавявани от стратега на Самария Аполоний, а после и от близките до царя военачалници Горгий и Лизий. Три години след оскверняването на Храма Юда Макавей овладява по-голямата част от Йерусалим, сменя жертвеника и възстановява богослужението. Същевременно води битки и срещу съседните народи и спасява юдеите в различни градове от преследване. По същото време Антиох ІV, който е на поход в Персия, умира.

VІ. Юдейската история от смъртта на Антиох ІV до смъртта на Симон Хазмоней (“Юдейски древности”, ХІІ, 7 – ХІІІ, 7)
(лекция 4 - 7 март)
Антиох V (163-162 г., малолетен, ръководен от регента си Лизий) сключва мир с Юда, екзекутира Менелай и обявява за първосвещеник Алким (9).
Деметрий І (162-150), син на Селевк ІV, убива Антиох и Лизий и става сирийски цар. Започва война срещу Юда. След смъртта на Алким народът обявява Юда за първосвещеник. Юда загива в битка с Бакхид, военачалник на Деметрий (160 г.) (ХІІ, 11)
Лидерството на юдеите се поема от брата на Юда - Йонатан Хазмоней (160-142). Бакхид сключва мир с него. Тогава Александър Балас (150-145, син на Антиох ІV) след кратка война побеждава Деметрий І и става цар в Антиохия (ХІІІ, 2). Той се жени за Клеопатра, дъщеря на Птолемей VІ Филометор (180-145). Това е същият Птолемей, който разрешава на Ония ІV (син на Ония ІІ) да преустрои в хелиополския ном един изоставен храм на богинята Бубастис и да направи отнего юдейски храм, подобен на йерусалимския (3).
По това време претендент за царството става Деметрий ІІ (145-139 и 129-126), син на Деметрий І. Той се оженва за Клеопатра, доскоро съпруга на Александър и с помощта на баща й Птолемей побеждава и принуждава Александър да бяга в Арабия, където е убит. Скоро след това умира и Птолемей.
Йонатан се споразумява с Деметрий ІІ, който му преотстъпва контрола над Самария, Перея и Галилея. Потвърждава и първосвещенството му. Йонатан поддържа дипломатически контакт с Рим (4).
Някой си Диодот (по-известен като Трифон), представяйки се за регент на сина на Александър – Антиох VІ, използва недоволството на войската от Деметрий ІІ и го принуждава да напусне Антиохия. Деметрий попада във Вавилон, влиза в конфликт с царя на партите и бива пленен. Така цар става Антиох VІ (145-142).
Тук (гл. 5) се дават сведения за трите секти (фарисеи, есеи, садукеи).
Трифон залавя с измама Йонатан и го убива. Първосвещеник (142-134) става брат му Симон (6).
Трифон убива Антиох VІ и армията го обявява за “archon”. Клеопатра се свързва с Антиох VІІ (син на Деметрий І) и му предлага да встъпи в брак с нея и да прогони Трифон. Антиох (139-129) приема и обявява война на Трифон. Трифон е обсаден в Дора, бяга в Апамея и там загива.
Симон премахва македонски гарнизон в Йерусалим и изравнява със земята хълма (akra), където се е намирал. Поддържа контакта с Рим. Убит е с измама от зет си. Жена му и двама от синовете му са заловени, а само третият – Йоан Хиркан – успява да избяга (7).

VІІ. Историята на Рим от смъртта на Сула до управлението на Клавдий (по Eutropii Breviarium ab urbe condita – кн. VІ-VІІ)
(лекция 5 - 21 март)

1. до гражданската война между Цезар и Помпей

Война със Серторий (80-72 г.), марианец, опитващ се да обедини Испания против Рим. Изпратен е Цецилий Метел (син на Метел, победил Югурта), а от 75 г. и Помпей. Серторий е убит от свои приближени.
Прокураторът на Македония Скрибоний Курион (75-73) се сражава с дарданците, достига до Дунав. Публий Сервилий завладява Киликия, бие се срещу исаврите, обсажда някои ликийски градове, пръв от римляните прави път през планината Тавър (78 г.). Гай Касконий се сражава в Илирия и Далмация (гл. 4).
Никомед ІV, цар на Витиния, завещава царството си на римляните (74 г.).
Трета Митридатова война (74-64 г.). Митридат се бие срещу Лукул във Витиния (Кизик, Константинопол). Бяга, приет е от Тигран ІІ, цар на Армения (95-55 г.)
Въстанието на Спартак (73-71) е сравнено с войната срещу Ханибал. Спартак събира 60 000-на армия, загива в битка срещу Марк Крас в Апулия (гл. 7).
Във войната с арменците Луций Лициний Лукул превзема Тиграноцерта (69 г.) и Нисибис. Марк Лукул побеждава бесите при Хемус, достига Дунав. 69-67 г. са присъединени Крит и Либия, заедно с Киренайка (гл. 11).
Помпей унищожава пиратите (67 г.) и побеждава Митридат в Малка Армения, който скоро след това се самоубива (66 г.) на 72-годишна възраст. При град Артаксата Тигран се предава на Помпей. Остава цар на Армения, но са му отнети Сирия и Финикия. Помпей води успешни битки и утвърждава царе в Албания (дн. Азербайджан), Иберия (дн. Грузия), Колхида, Пафлагония, малка Армения.
Побеждава итуреите и арабите, превзема Йерусалим (63 г., гл. 14). Същата година, при консулството на Цицерон е разкрит заговорът на Катилина.
62 г. не е имало нито една по-тежка война (nullum per orbem terrarum grave bellum erat). На триумфа си Помпей показва като пленници синовете на Митридат и Тигран, и царят на юдеите Аристобул (гл. 16).
През 59 г., след консулството си, Юлий Цезар получава 10 легиона за усмиряване на Галия и Илирия. Завладява Галия между Алпите, Рона, Рейн и Океана. Навлиза в Британия, няколко пъти преминава Рейн и побеждава германците отвъд реката.
По това време Марк Крас загива във войната с партите; офицерът му Гай Касий поема командването и извежда останалата част от войската отсам Ефрат (гл. 18).

2. до смъртта на Клавдий

През 49 г. започва гражданската война. Цезар отказва да изпълни нареждането на сената да разпусне войската си и приближава Рим. Тогава консулите, както и мнозина сенатори и благородници напускат Рим и се прехвърлят в Гърция. С тях е Помпей.
Цезар печели битката с една помпеева армия в Испания. После преминава в Гърция и губи първата битка при Дирахий, но печели втората при Фарсал (9 авг. 48 г.). Помпей бяга в Александрия, където е убит. Цезар предава Египет на Клеопатра, после печели война с Фарнак (син на Митридат) в Понт и го принуждава да се самоубие. Връща се в Рим, после се прехвърля в Африка, където побеждава армия (46 г.), в която са мнозина прочути римляни (Катон Млади, Сципион от прочутата фамилия, Фауст - син на Сула), подкрепени от нумидийския цар Юба (гл. 23). През 45 г. води трудна война със синовете на Помпей в Испания. На следващата година е убит в сената от няколко противници, сред които Брут и Касий (15 март 44 г.).
След смъртта на Цезар Марк Антоний е обявен за враг на държавата – една войска начело с Хирций, Панса и Октавиан побеждава Антоний (кн. VІІ, 1). После обаче се договаря с него и през 43 г. е създаден вторият триумвират – Октавиан, Антоний, Лепид, които се договарят да унищожат противниците си.
Тогава Брут и Касий се прехвърлят на Изток и започват война срещу триумвирата, но загиват в битката при Филипи (23 окт. 42 г.). Триумвирите си поделят държавата – Испания, Галия и Италия са за Октавиан, Азия, Понт и Изтокът - за Антония, Африка - за Лепид.
39-36 г. Секст Помпей започва война от Сицилия. Губи морската битка на 3 септ. 36 и скоро след това е убит.
Антоний, който се е развел със сестрата на Октавиан, се жени за Клеопатра. Започва война срещу Октавиан и губи битката при Акциум (2 септ. 31 г.). Той и Клеопатра се самоубиват.
Октавиан, наречен Август, управлява още 44 години – до смъртта си, 19 авг. 14 г. сл. Хр. През неговото управление са прибавени като провинции Египет, Кантабрия (в северна Испания), Далмация, Панония, Аквитания, Илирик, Растия (дн. Австрия). Отвоюва Армения от партите и поставя цар – Тигран ІІІ. Единственото по-голямо поражение по това време е срещу германците през 9-та г. (там загива Квинтилий Вар заедно с трите си легиона). Приема посланици от Скития и Индия, на негово име някои царе наричат градове (Цезарея в Палестина от Ирод, Цезарея в Мавритания от Юба ІІ).
Наследява го синът на Ливия Тиберий (42 пр. Хр – 37 сл. Хр.). Той се жени за Юлия, дъщеря на Август и вдовица на Марк Агрипа. Осиновен е от Август през 4 пр. Хр. Евтропий казва, че смъртта му предизвикала “огромна радост у всички” (ingenti omnium gaudio mortuus est in Campania – гл. 11)
Наследен е от Гай Цезар Калигула, син на Германик Млади и Агрипина Старата. Германик е син на Друз (брат на Тиберий) и Антония (племенница на Август). Агрипина е дъщеря на Юлия (дъщерята на Август) и Марк Агрипа. Сам Калигула е осиновен от Тиберий. Убит през януари 41 г. от Касий Херея, който е действал в съгласие с други негови противници.
След него император става чичо му Клавдий (41-54 г.), който е брат на Германик, бащата на Калигула. Воюва в Британия (43-47). След смъртта си е обожествен (рost mortem consecratus est Divusque appellatus – гл. 13).
Наследява го Нерон (54-68 г.)

VIII. Юдейската история от смъртта на Симон Хазмоней до възцаряването на Ирод (“Юдейски древности”, ХІІІ, 8 – ХІV, 15)
(лекция 6 - 4 април)

1. до влизането на Помпей в Йерусалим

Синът на Симон – Йоан Хиркан (134-104) – води войни последователно с трима сирийски царе – Антиох VІІ (до 129 г.), Антиох VІІІ Грип и неговия брат Антиох ІХ Кизикски (до 96-95). По същото време Деметрий ІІ за кратко (до 126) се връща на престола. Йоан е първият юдейски цар, който поддържа наемна войска. Поради недостиг на средства изнася скъпоценности от гроба на Давид (ХІІІ, 8). Покорява идумейците и ги задължава да се обрязват. Превзема Сихем, затваря храма в Самария и претендира за Яфа и Газара, разчитайки на контактите си с Рим (9). Запазва неутралитет спрямо войната на Птолемей VІІІ Латур и майка му Клеопатра ІІІ (до 107). Сред нейните военачалници били двама синове на Ония ІV. Йоан влиза в конфликт с фарисеите и самият той става садукей (10). Има петима сина, сред които по-известни са Антигон, Аристобул І и Александър Яней.
Аристобул І (104-103) присъединил итурейците и ги задължил да се обрязват. Той пръв след Вавилонския плен официално се обявява за цар на юдеите (11). Антигон е убит от охраната му, майка му умира в затвора, другите му братя също са затворени. След неговата смърт жена му Саломия-Александра освобождава братята му и обявява АлександърЯней за цар.
Александър (103-76) взима страната на Клеопатра във войната й с Птолемей и губи битка срещу него, в която загиват 30 000 юдеи (12-13). По негово време Сирия се разделя на две и е с две столици – Дамаск и Антиохия – заради династичните борби. Сам той, подобно на баща си, е в конфликт с фарисеите и води дълга гражданска война, при която избива и екзекутира повече от 50 000 сънародници. Покрай тези смутове губи земи отвъд Йордан (Моав, Галаад). Но след това придобива градове в Идумея, Самария и Финикия (13-15) Има двама синове - Аристобул ІІ и Хиркан.
След смъртта на Александър Яней управлението се поема от жена му Александра (76-67), която е зависима от фарисеите. През 70 г. тя обявява Хиркан за първосвещеник. Аристобул, който не одобрява намесата на фарисеите в държавните дела, напуска Йерусалим заедно с множество съмишленици. По нейно време царството е застрашено от арменския цар Тигран ІІ, който напада с голяма армия Сирия и обсажда Птолемаида. Когато Александра умира, Аристобул владее повече от 20 града (16 - ХІV,1).
Аристобул (66-40) претендира за трона и печели битката срещу една йерусалимска войска при Йерихон. Той е обявен за цар, но запазва живота и първосвещенството на брат си.
Тогава в управлението се намесва Антипатър І (Той е баща на бъдещия цар Ирод. Неговият баща, също на име Антипатър, е бил идумеец и управител на Идумея при Александър Яней. Сведения за техния род и за царуването на Ирод се съдържали в “Историята” на Николай от Дамаск). Антипатър убеждава Хиркан да потърси покровителството на арабския цар Арет, който управлява в Петра. По този повод Арет повежда война срещу Аристобул и обсажда Йерусалим (1-2).

2. до възцаряването на Ирод

В спора между Аристобул и Хиркан арбитър става Гней Помпей. През 63 г. той превзема Йерусалим с помощта на привържениците на Хиркан. Йосиф отбелязва (4), че богослужението в Храма не прекъсвало нито за ден и жертвите се принасяли дори тогава, когато сраженията се водели на самата територия на Храма. След края на сраженията Помпей утвърждава Хиркан за първосвещеник на юдеите, арестува Аристобул и го отвежда в Рим заедно със синовете му Александър и Антигон. От Юдея са откъснати много градове, които дотогава се намирали под властта на йерусалимския цар (4). Александър, както и самият Аристобул, са убити в Рим в началото на гражданската война между Цезар и Помпей (49-48 г. - 7).
Антипатър остава най-влиятелното лице в Йерусалим. Освен Ирод, той има още трима синове (Фасаил, Йосиф, Ферор) и една дъщеря (Саломия). След римския поход срещу партите през 53 г., в който загива Марк Крас, Антипатър установява контакт с Касий, който е поел командването на оцелялата римска войска (7). След поражението и убийството на Помпей през 48 г., Антипатър се среща с Цезар, оказва му помощ по време на египетската и източната кампания и издейства утвърждаване на първосвещенството на Хиркан и римско гражданство за себе си (8). Тогава поставя Фасаил за управител на Йерусалим, а Ирод – на Галилея (9).
(В гл. 10 е цитиран указ, подписан от Цезар, според който Хиркан и потомците му се признават за юдейски “етнарси”, като им се предоставя първосвещенство, административна и съдебна власт над юдеите).
След убийството на Цезар (44 г.) Антипатър плаща на Касий голяма сума за издръжка на войската на републиканците. Скоро след това той умира, може би отровен от свой приближен на име Малих. Веднага след смъртта му Ирод установява контрол над Йерусалим и нарежда да бъде убит Малих (11). Сгодява за Мариамна – внучка на Аристобул ІІ по бащина и на Хиркан по майчина линия. По същото време Ирод вече бил женен за Дорида, от която се родил Антипатър ІІ (12).
След победата на триумвирите над републиканците при Филипи (42 г.), Марк Антоний, като управител на Изтока, определя Ирод и братята му за тетрарси в Палестина и разпорежда екзекуцията на някои техни противници. Скоро след това Антигон (40-37), син на Аристобул ІІ, повежда с помощта на партите война срещу синовете на Антипатър. Тогава са пленени Хиркан и Фасаил. Ирод бяга от Йерусалим, не получава очакваната помощ от арабския цар Малх и оставя семейството си в Масада. След превземането на Йерусалим Антигон отрязва ушите на Хиркан, а Фасаил се самоубива в затвора (12-13). Ирод минава през Идумея и е приет от Клеопатра в Александрия. След като я осведомява за случилото се, той отплава за Родос и достига Рим. Там се среща с Октавиан и Антоний, които го утвърждават за цар на Юдея (14).
След това пристига в Птолемаида, овладява Галилея и с подкрепата на 2 римски легиона обсажда Йерусалим. Докато се води войната, не прекъсва връзката си с Антоний, дори отива лично при него в Самосата, където Антоний води военни действия. По това време близо до Йерихон загива брат му Йосиф. По време на обсадата на Йерусалим Ирод се оженва за Мариамна в Самария (15). През 37 г. превзема града. По негова молба и със съгласието на Антоний Антигон е екзекутиран. Това е и краят на цялата династия на Хазмонеите (16).