Антични гръкоезични описания на Египет. Идея за история и историография

І. Описанията. Влияния и критики. Оцеляване на съчиненията

1. Херодот (във връзка с разширяването на Персия, връзки с гърците)
2. след Херодот
а. Манетон (хронология, юдейски въпрос, отношение към Библията – оцелява у Йосиф и във Византия)
б. Диодор Сицилийски (първата човешка цивилизация след властването на боговете; влиянието на Египет в/у всички останали – походите на Озирис и Сезострис; гръцки мъдреци и учени в Египет – някъде следва Херодот, критикува го)
в. Страбон (описание на земята и градовете – критика на Херодот)


ІІ. Съдържание на описанията

1. земята
а. граници – кое е Египет?
б. условия за живот. Нил, пустините
2. обществото (египтяните)
а. външен вид, храна, облекло; обичаи във връзка с религията – това, което се спазва от всички. Грижа за отвъдното. Древността на египетските вярвания.
б. постижения – какво умеят по-добре, архиви, строежи. Изключителна архитектура, памет за миналото.
в. разделения в обществото (съсловия). Политическа уредба, власт. Тричастност, царство. Жреците – чистота.
3. Промените във времето (историята в тесен смисъл)
а. смяна на властта – хронология. Войни, вътрешни конфликти, личен живот на владетелите. Големи походи – Сезострис. Външни окупации – Етиопия, Персия.
б. контакти с гърците (македонците, римляните при Диодор и Страбон)


ІІІ. Употреба на описанията (намерение на автора, читателя)

1. в историографията
а. Херодот – относно войната. Силата на персите. Къде е мястото на гърците сред народите. Кои са частите на света. (гърци и варвари-перси)
б. Манетон – хроника. Как да подредим нещата в Египет във времето. Египет е най-стар, противниците на Египет. Династии. (македонски владетели на Египет и други)
в. Диодор – хроника и пълен справочник на събитията във времето. Подобрение на Херодот, поставяне на всички войни (като гръко-персийските) в ред, водещ до господството на Рим (следвайки Полибий). Единство на човечеството, първенство на египтяните в цивилизацията по време (обединение при Рим)

2. Географията
а. Страбон – пътеводител, наръчник на пътуващия из Египет (както по-късно Павзаний). Корекция на неточностите дотогава. Египет е една от множеството провинции. Единство на римската държава.

3. Неисториографски и негеографски споменавания
а. Изократ - как да се изработи правилна защита. Реторически пример ("Бусирис").
б. Платон – пример за успешно законодателство, което може да се ползва от законодателите.
Древността на Египет показва, че устойчивата държава е осъществима (“Тимей”, “Критий”). В образованието и музиката не бива да има изменения (“Закони”). Писаното слово причинява внасяне на непроверени мнения и твърдения, създаващи илюзия за знание (“Федър”). Словото, съдържащо действителното знание, се задушава от изобилието на слова, имитиращи знание. Надделява онзи, който може да плати изобилието от думи и разпространяването им. Всеки “знае” и “има думата”, следователно може да управлява. Разруха на аристократичното устройство, което може да осигури трайност на държавата и добродетелен живот. Влиза се в кръговостта на малотрайните политически уредби, повечето от тях улесняват порочния живот.
в. Плутарх – пример за знание, опазено въпреки катастрофите във времето, което може да се ползва от всеки индивидуално.
Има едно сигурно и полезно знание за вселената и човека. То се съдържа в някои митове, египетските са такива. Навсякъде старите митове съдържат мъдрост, нужен е инструмент за разбирането им – платонизмът ("За Изида и Озирис").


Описанията

- Херодотовото описание

Въведение – мнение за древност на египтяните преди Псаметих, промени на земята 1-5
1. Размери и граници на Египет, извори на Нил – до 34
2. Нрави, обичаи – обратно на другите. Религия – древност и влияние в/у гърците – до 65
3. Животински свят – до 77
4. Хранене, медицина, особености в сравние с другите (погребенията), оригинални постижения, отделеност - до 99
5. История (в тесен смисъл) – “не както съм видял, а както разказват”
- Мин – до 102; Сезострис – до 111; Протей (историята с Менелай) – до 121; Рампсинит – до 124; строителите на пирамиди – до 136; етиопци и други до Псаметих – до 151; елинофилите – от Псаметих до Амасис – до 182

- Диодоровото описание

Въведение – ползата от историята, възникването на вселената, първобитните хора. Египет може би не е най-древен, но за него се говори така – 9
1. Нил и боговете. Начало на цивилизацията. Озирис – обиколка на света, цивилизоване, смъртта му – до 23; Колонизация след Озирис. Други богове и герои – до 28
2. Египет, Нил, Делтата. Растения, животни, риби. Разливите на Нил – до 41

3. История (в тесен смисъл)
а. първобитен живот в Египет – до 43
б. богове и герои до Мен; Бусирис – Тива като столица; преместване в Мемфис – до 53
в. походът на Сезострис – до 59; Протей, Ремфис и др. – до 63
ж. Строителите на пирамиди – до 65
з. Бокхорис, етиопци жреци (12) до Псаметих и Амасис – до 70

4. Обществото
а. жреци, цари, съсловия, законодателство – до 82
б. медицина, мумификация, особености на религията. Законодатели – до 96

5. Влияние в/у гърците – 97 вкл.

- Страбоновото описание

1. Граници. Нил. Обществено устройство – до 6
2. Александрия
а. за града - до 11
б. историята от Птолемей до Август – до 14
3. Делтата – до 31; Мемфис – до 35
4. до Елефантина и Филе – 51
5. римляни и етиопци по южната граница – до 54

- Манетон

1. Богове, герои. Отношение към Библията
2. Династии от Мен до Сезострис (2-3-та или 12-та)
3. до строителите на пирамиди – (4-та)
4. до Раменес-Рампсес (19-та)
5. до Сабакон и Бокхорис (25-та)
6. Псаметих-Амасис (26-та)
7. перси - Нектанебо-Александър (31-ва)



ІV. Идея за история. Смисъл на историографията

1. Идея за история
Започва като описание. Много от заварените неща са се появили по-късно от други – разпределение във времето. Кое се променя. Защо се случват нещата.
а. Привидна промяна. Кръговост – на политическите режими (Платон – отрицателна, трябва да се спре. Причината са страстите, невежеството), на цивилизациите (Платон, Аристотел, Полибий – заради катастрофите), на вселената (стоицизъм – това е закон). Дори да се обърне внимание на едно събитие, то е само пример за това, как се случват нещата изобщо – Полибий, също и Плутарх – аналогията м/у Гърция и Рим. Митовете казват същото, което и философията.
б. Действителна промяна. Нещата в човешкия свят и вселената започват и завършват веднъж завинаги. Платоновият проект – спиране на промените чрез уреждане на общество според знанието. Според “Тимей” и “Държавата” има кръговрат на душите. И все пак има сътворение, станалото е необратимо.

2. Историографията

а. пътеводителство за делови задачи (Страбон, Херодот)
б. вид развлечение (сборниците с “разнообразни истории”)
в. реторика (нечия защита – Йосиф Флавий)
г. част от общото образование (Манетон, Диодор, Страбон)
д. опазване на висше политическо или “духовно” знание (Платон, Плутарх). Осведомяване за нечий опит – просто полезен или уникален. Полезният опит може да се приложи и другаде (устройството на Египет, нечии биографии); уникалният предполага да се присъединим към неговите носители.
Предположението, че нечий исторически опит е уникален (не се повтаря, няма го другаде, не може просто да се приложи къде да е) е свързано с вярата за необратимостта на историята и уникалността на човешкия живот. Платон се колебае за това, останалите антични автори или го отричат (Полибий), или не го коментират (Херодот).