четвъртък, 4 юни 2009 г.

Рим и Палестина. Лекции VІІ-IХ

IX. Юдейската история от възцаряването на Ирод до екзекуцията на синовете му Александър и Аристобул (“Юдейски древности”, ХV,2 – ХVІI,1)
(лекция 7 - 25 април)

1. до обновяването на Храма

Поради подозрения или ревност Ирод организира убийствата на младия Аристобул ІІІ (брат на Мариамна, обявен за първосвещеник по настояване на майка му - тъщата на Ирод и дъщеря на Хиркан Александра) и на Йосиф (съпруг на сестрата на Ирод - Саломия). Йосиф трябвало да се грижи за Мариамна, докато Ирод бил на среща с Антоний. Когато се завърнал обаче, Ирод го обвинил в опит да съблазни Мариамна (ХV, 2-3). Ирод води няколко сражения с арабите (5).
Скоро след това е екзекутиран и дългогодишният първосвещеник Хиркан, благодарение на който синовете на Антипатър І достигат до властта. Преди победата на Ирод над Антигон Хиркан е бил пленник при партите във Вавилон. Ирод го поканва в Йерусалим, но въпреки това провъзгласява за първосвещеник някой си Анания (по-късно сменен с Аристобул ІІІ). По внушение на Александра Хиркан се свързва с арабския цар Малх. Ирод залавя кореспонденцията му, обвинява го в предателство и го осъжда на смърт.
След битката при Акциум Ирод заминава за Родос, за да се срещне с Октавиан. По време на отсъствието му царството се управлява от Ферор. Въпреки безпокойствата му, срещата протича благополучно и той е утвърден за цар на Юдея (6).
Когато се завръща той се усъмнява във верността на жена си Мариамна, обвинява я в заговор срещу него и я осъжда на смърт. Заедно с нея е екзекутирана и майка й Александра. Йосиф смята, че Ирод е настройван срещу Мариамна от майка си и сестра си. Заедно с тях са убити и други от семейството, като втория съпруг на Саломия – Костобар. Според Йосиф при тези събития били унищожени всички оцелели дотогава сродници на Хиркан (7).
Йосиф съобщава за действията на Ирод за утвърждаване на властта си и приобщаване на юдеите към гръко-римския свят – игри (в чест на Август), строежи на езически храмове, театри и амфитеатри, строежи в градовете, преименуване на градове, строежи на крепости (Цезарея [или Кесария – дотогава наричана Стратонова кула], Самария (Севастия), Херодиум, кула Антония – 8-9).
Завежда в Рим синовете си от Мариамна - Александър и Аристобул. Представя ги на Август, който му разрешава да обяви един от двамата за свой наследник.
Установява връзка с Марк Агрипа. С решение на Август царството му е разширено с нови територии. Йосиф споменава за честите екзекуции и множеството шпиони, работещи за Ирод (10) .
Предприема обновяване и разширяване на Втория храм (довежда размерите му до 100х100х120 лакътя - 11).

2. до екзекуцията на Александър и Аристобул

Довежда от Рим Александър и Аристобул и ги оженва: по-възрастния Александър -за кападокийската принцеса Глафира, дъщеря на цар Архелай, а по-младия Аристобул – за Береника, дъщеря на Иродовата сестра Саломия (ХVІ,1). Заедно с Агрипа обсъждат положението на малоазийските юдеи. Ирод му засвидетелства по много начини предаността си, кани го в Йерусалим, Агрипа принася жертва в Храма (2). Между Ирод и синовете му се появява напрежение. Според Йосиф Саломия и Ферор интригантстват и ги клеветят пред Ирод. Той довежда в двореца най-големия си син – Антипатър ІІ, роден от първата му жена Дорида. Представя го на Агрипа и го изпраща в Рим, за да бъде представен на Август (3).
Страхът на Ирод от синовете на Мариамна нараства. Отвежда в Рим и ги обвинява за непокорност и заговорничество в присъствието на Август. Август успява временно да ги помири, като съветва Ирод да не определя приживе наследника си. При завръщането си Ирод посочва като свой вероятен наследник Антипатър (4).
Ирод продължава със строежите си – издига крепостите Фасаилида (на името на брат си) и Кипър (на името на майка си), построява град Антипатрида (на името на баща си). Изпраща пари и подаръци за големи области, градове и култови центрове (Родос, Антиохия, Елида-Олимпия - 5)
Интригите в семейството на Ирод се усилват. Най-активни са Саломия, Ферор и Антипатър. Ирод отново се разгневява на синовете си, хвърля Александър в затвор. В Йерусалим пристига Архелай, който успява да го успокои за кратко (6-8). Ирод затваря и двамата братя. По това време Август, виждайки неразбориите в Йерусалим, утвърждава Арет за цар на Арабия (а не Ирод, както мислел по-рано – 9-10).
По съвет на Август Ирод организира съд срещу синовете си в Бейрут и ги осъжда. Те са екзекутирани в Самария и погребани в Александреума (11).

Ирод имал 10 жени и следните синове и дъщери от тях: Дорида, майка на Антипатър ІІ; Мариамна, майка на Александър, Аристобул и две дъщери; Мариамна ІІ, дъщеря на първосвещеника Симон, майка на Ирод; самарянката, майка на Архелай и Ирод Антипа; йерусалимската гражданка Клеопатра, майка на Филип и Ирод Агрипа; Палада, майка на Фасаил; Федра и Елпида, които му родили дъщери Роксана и Саломия; дъщерята на брат му и дъщерята на сестра му, които не родили деца (ХVІІ,1).


X. Юдейската история от екзекуцията на Александър и Аристобул до началото на войната с Рим (“Юдейски древности” ХVІІ-ХХ)
(лекция 8 – 9 май)

1.до разделянето на царството между синовете на Ирод

Ирод възлага на вавилонския евреин Замарис управлението на североизточните области Трахонития и Батанея, с което той се справя добре.
Ирод се смущава от приятелството и честите срещи на Ферор, жена му, тъща му и балдъза му от една страна, с Антипатър и неговата майка, от друга. Фарисеите имали влияние върху тези жени, заради което отношенията на фарисеите с Ирод били напрегнати. Ирод екзекутира някои от тях (ХVІІ,2). Скоро след това Ферор умира, Антипатър заминава за Рим (3).
Ирод установява, че Антипатър е подготвял убийството му чрез отравяне. В заговора участвал приживе и Ферор, но след това се отказал. Провежда съд срещу Антипатър – обвинител е Николай от Дамаск. Присъства и Квинктилий Вар, командващ римския контингент (същият Вар загива няколко години по-късно в Германия заедно с три легиона). Мнозина свидетелстват срещу Антипатър, Ирод го затваря. По същото време избухват размирици заради поставянето на изображение на орел в Храма. Размириците са вдъхновявани от законоучителите Юда и Матий. Малко преди да умре, Ирод изгаря Матий жив. Събира множество влиятелни юдеи на хиподрума в Йерихон и поръчва на сестра си и съпруга й да ги изтребят след смъртта му (4-6).
Прави опит за самоубийство с нож – неуспешно. В бъркотията узнава, че Антипатър е убеждавал тъмничарите да го освободят. Затова нарежда да го убият, а самият той умира 5 дни по-късно. Веднага след това Саломия и мъжът й Алексас освобождават затворените на хиподрума (7).
В завещанието си Ирод е определил за свой наследник в Юдея сина си Архелай (Матей, 2:22). Ирод Антипа (Лука, 3:19, 23:7-12) е определен за тетрарх на Галилея и Перея; Голанитис, Трахонития, Батанея и Хабран са дадени на Филип (синът на йерусалимката Клеопатра – вж. Лука, 3:1). Саломия получава някои градове (Ямния, Азот, Фасаилида). Народът в Йерихон поздравява Архелай като цар, Ирод е погребан тържествено в Херодиума. Но някои, във връзка с убийството на Матия, протестират срещу утвърждаването на Иродовата династия. По това време е Пасха, започват вълнения и войската на царя, която вече е подчинена на Архелай, убива около 3 000 души.
Скоро след това той заминава за Рим с голяма свита (с Николай от Дамаск и брат му Птолемей, с майка си Клеопатра и леля си Саломия), надявайки се да бъде утвърден от Август за юдейски цар. Там отива и Ирод Антипа. Сирийският наместник Сабин, който заел царския дворец и опитал да установи контрол върху крепостите и парите на Ирод (въпреки несъгласието на Вар) изпраща писмо до Август, в което възразява срещу възцаряването на Архелай. Водят се спорове, Николай от Дамаск защитава Архелай (9).
В Юдея избухва въстание, Сабин се сражава срещу въстаниците. Юда, син на Езекия, въстава в Сепфорис. Някой си Симон, приближен на Ирод, се обявява за цар в Йерихон – после е обезглавен. И други въстават и се обявяват за царе. Тогава Вар, осведомен от Сабин, пристига от Сирия с два легиона и с помощта на арабския цар Арет потушава въстанията – превзема и изгаря Сепфорис, влиза в Йерусалим, разпъва на кръст около 2 000 души (10).
Някои юдеи от Палестина пристигат в Рим и искат автономия от бившето царство на Ирод и присъединяване към провинция Сирия (подкрепени са и от 8000 римски юдеи). Август взима решение да обяви Архелай за етнарх (а не за цар) на територията на Юдея, Идумея, Самария и градовете Цезарея и Яфа. По една четвърт получават Филип и Ирод Антипа (11).

2. до избухването на войната

По същото време се появява претендент, представящ се за сина на Ирод І – Александър -, който успява да измами някои юдеи в Крит, Мелос и Рим, и получава материална помощ от тях. Август разбира измамата и го изпраща в изгнание като роб-гребец, а подстрекателят му е екзекутиран (12).
Архелай, по примера на баща си, извършва произволни смени на първосвещеници. Оженва се за Глафира, вдовицата на Александър. През 6 г. сл. Хр. е свален от Август и изпратен в изгнание в Галия (Виена), а Юдея става римска провинция, присъединена към Сирия (13).
Първият прокуратор на Юдея се казва Копоний. Йосиф прави ново (вж. ХІІІ,6) представяне на трите школи (philosophiai) - фарисеи, садукеи, есеи. Движението на Юда Галилееца (Деяния, 5:37) се представя като четвърта школа. Влиянието им към времето на избухването на въстанието било голямо (ХVІІІ,1)
Управителят на Сирия – Квириний – сваля тогавашния първосвещеник Йоазар и назначава на негово място Анан (това е Анна – Деяния, 4:6). След него, по време на следващите трима прокуратори, първосвещенството било заемано от още трима души, а след тях – от Кайафа (Матей, 26:3). Пак в този период – от Копоний до Понтий Пилат (6 – 26 сл. Хр.) умира Саломия, сестра на Ирод І, и Октавиан Август (14 сл. Хр.) (2).
В гл. 3 се дават сведения за прокураторството на Пилат. Тук е свидетелството на Йосиф за Иисус Христос (Testimonium Flavianum):
Γίνεται δὲ κατὰ τοῦτον τὸν χρόνον Ἰησοῦς σοφὸς ἀνήρ, εἴγε ἄνδρα αὐτὸν λέγειν χρή: ἦν γὰρ παραδόξων ἔργων ποιητής, διδάσκαλος ἀνθρώπων τῶν ἡδονῇ τἀληθῆ δεχομένων, καὶ πολλοὺς μὲν Ἰουδαίους, πολλοὺς δὲ καὶ τοῦ Ἑλληνικοῦ ἐπηγάγετο: ὁ χριστὸς οὗτος ἦν. καὶ αὐτὸν ἐνδείξει τῶν πρώτων ἀνδρῶν παρ᾽ ἡμῖν σταυρῷ ἐπιτετιμηκότος Πιλάτου οὐκ ἐπαύσαντο οἱ τὸ πρῶτον ἀγαπήσαντες: ἐφάνη γὰρ αὐτοῖς τρίτην ἔχων ἡμέραν πάλιν ζῶν τῶν θείων προφητῶν ταῦτά τε καὶ ἄλλα μυρία περὶ αὐτοῦ θαυμάσια εἰρηκότων. εἰς ἔτι τε νῦν τῶν Χριστιανῶν ἀπὸ τοῦδε ὠνομασμένον οὐκ ἐπέλιπε τὸ φῦλον (ХVІІІ,3).
През 36 г. Пилат е изпратен за отчет в Рим по нареждане на сирийския прокуратор Вителий, с което завършва престоят му в Юдея. Скоро след това умира Филип и неговата тетрархия е присъединена към провинция Сирия (4).
Тогава избухва поредният конфликт между парти и римляни, в който посредник се оказва Ирод Антипа. Това е същият Ирод, който изоставя първата си жена, дъщеря на арабския цар Арет, за да се ожени за Иродиада. Затова избухва война между него и Арет, в която той търпи поражения. Някои смятали, че неблагополучията на Ирод са му изпратени като наказание за убийството на Йоан Кръстител (Матей, 14:3-10). Йосиф говори накратко за дейността на Йоан и съобщава, че Ирод го е затворил в Махерон.
Tisi de tôn Ioudaiôn edokei olôlenai ton Hêrôdou straton hupo tou theou kai mala dikaiôs tinumenou kata poinên Iôannou tou epikaloumenou baptistou. kteinei gar dê touton Hêrôdês agathon andra kai tois Ioudaiois keleuonta aretên epaskousin kai ta pros allêlous dikaiosunêi kai pros ton theon eusebeiai chrômenois baptismôi sunienai: houtô gar dê kai tên baptisin apodektên autôi phaneisthai mê epi tinôn hamartadôn paraitêsei chrômenôn, all' eph' hagneiai tou sômatos, hate dê kai tês psuchês dikaiosunêi proekkekatharmenês. kai tôn allôn sustrephomenôn, kai gar hêsthêsan epi pleiston têi akroasei tôn logôn, deisas Hêrôdês to epi tosonde pithanon autou tois anthrôpois mê epi apostasei tini pheroi, panta gar eôikesan sumboulêi têi ekeinou praxontes, polu kreitton hêgeitai prin ti neôteron ex autou genesthai prolabôn anelein tou metabolês genomenês [mê] eis pragmata empesôn metanoein. kai ho men hupopsiai têi Hêrôdou desmios eis ton Machairounta pemphtheis to proeirêmenon phrourion tautêi ktinnutai. tois de Ioudaiois doxan epi timôriai têi ekeinou ton olethron epi tôi strateumati genesthai tou theou kakôsai Hêrôdên thelontos.
Тогава умира Тиберий и Калигула става император. Това помага за издигането на Ирод Агрипа І (син на Аристобул, синът на Ирод І) (5).